This is me

Глава 18

ГТНБ

На сутринта се събудих на дивана. Бях сама? Странно!... Мислех, че Хари е останал. Сигурно не му се е занимавало с мен... Както и да е.

Днес е събота и родителите ми най-вероятно ще се приберат след час. Наистина много ги обичам, но понякога сякаш искат да полудея. От както Джош замина съм сама през повечето време. След вчера ми се иска да не е така. Мразя да съм сама!

Станах от дивана и почистих къщата. Тъкмо бях готова и вратата се отвори. Мама и татко влязоха през нея с много подозрителни усмивки.

-Бела? Няйой те чака отвън! И да знаеш днес няма да излизаш! Имаме изненада за теб! - какво? Излязох отвън и видях Хари. Не успях да се средоточа над "изненадата".

-Здравей! - поздрави той. Не казах нищо. Много ме е срам. Как посмях да му кажа, че искам да остане с мен.? Сигурно му е станало ужасно неловко след като съм заспала. Не смея да го погледна в очите. Какво ли си мисли?... - Хей! Какво има? Защо не ме поглеждаш?

-Аз... Искам да ти се извиня за вчера. Заспала съм и сигурно ти е било много неприятно. Много съжалявам! Разбирам ако... - той ме прекъсна.

-Не, недей да се извиняваш за нищо! Ти не си направила нищо! Беше се изморила. Разбирам те! И аз си тръгнах рано сутринта. Не исках да те събудя, а Джейсън не спря да ми звъни....

-Всичко наред ли е? - изглежда притеснен.

-Да... Така мисля! - след като спомените от вчера изплуваха в съзнанието ми не успях да се сдържа и попитах...

-С човека от вчера ли е свързано? - не се справям успешно със спирането на мисли за думите им от вчера...

-Той ми беше предложил да се завърна, но отказах. Каза че ако не го направя ще нарани някой важен за мен...

-Значи е способен на такова нещо? - щом Хари е притеснен от случващото се...

-Способен е на много неща!

-Ще приемеш ли? - не искам заради мен или Джейсън той да съсипва живота си.

-Не знам! Може би....

-Ами ако се откаже? Има шанс да не нарани никого, нали? - той поклати  отрицателно глава.

-Аз... Познавам онзи човек добре и докато не приема да се върна в бизнеса му, няма да ви остави на мира. Не искам да ви нарани! - това, че мисли по някакъв начин за мен кара сърцето ми да бие лудо.

-Аз трябва да тръгвам! - кимнах. - Искаш ли да се видим, после?

-Аз, разбира се, но няма да мога! Майка ми има изненада за мен и не ми позволи да излизам днес! Съжалявам! Може би утре? - той кимна.

-Добре...чао.-каза и тръгна.

Щом влязох в къщи майка ми и баща ми се спогледаха. Какво става тук? Мисля, че трябва да се притеснявам... Поне не се карат!

-Е? Каква е "изненадата"? - попитах ги. Не ми беше до изненади сега, но  може и да ме разсея, нали?

-Няма да ти кажа нищо! Все пак е изненада! Само ще ти кажа, че в шест някой ще те чака в парка! - какво? - И преди да зададеш въпроса си знай, че няма да разбереш нищичко!

-Добре... Явно ще си умра от любопитство! - казах и всички се засмяхме. Харесва ми така! Сякаш съм все още малка и сме същото сплотено семейство.

Сега забелязвам как се гледат. Винаги, дори когато се карат искрата в очите им показва, че ги е грижа. Че се интересуват от чувствата на другия! Наистина се обичат. Хари беше прав!

Все още когато си спомням как говореше за онова момиче нещо в мен ме кара да се чувствам странно. Сякаш нещо ме прорязва в сърцето. Може би... ревнувам?

Не! Стига толкова мислене за Хари! Трябва да се приготвя. След малко ще ходя в парка при своята "изненада"...

Тръгнах към парка и когато видях един специален човек се затичах към него. Не мога да повярвам!

ГТНХ

Бях в парка и премислях всичко. Чаках Камерън да дойде. Сам! Разбрахме се да се чакаме в парка. Мисля, че ще ми върже тенекия. Чакам го от 20 минути и още го няма.

Тъкмо щях да си вървя когато видях колата на Камерън. Слезе от нея и дойде до мен. Направо седна на пейката,карайки ме да направя същото.

-Знаех че ще се обадиш, Стайлс! Беше въпрос на време! - каза със самодоволна усмивка на лицето си. Наистина искам да го ударя..... - Какво реши? Връщаш ли се? - много добре знае отговора на въпроса. Тъкмо щях да му отговоря когато нещо или по-скоро някой привлече вниманието ми.

Бела? Нали не можеше да излиза днес? И кой е този с нея? Тя го прегърна? Но как? Защо? Камерън явно забеляза, че не го отразявам и се обърна  към "проблема".

-Явно кучката си я бива. Щом успя да хване и теб? Изигра те, Стайлс! Приеми го!

-Няма да го направя! - преди да се усетя вече бях отговорил.

-Какво? Значи предпочиташ онази да спечели? Размеква те! Трябва да стоиш далеч от нея! Явно не изпитва същото, което и ти.

-Млъквай! - казах и си тръгнах
Не мога да повярвам! Тя е била като другите! Била е като нея! Разликата е в това, че този път не аз ще съжалявам! Всичко свърши!