ГТНХ
Вече пътуваме към апартамента на Камерън. Камила е много радостна , че най-накрая ще се запознае с нея. Каза, че веднага ще се сприателят.
Вече пристигнах ме. Камила е хванала ръката ми и се качваме по стълбите. Когато стигнахме натиснах звънеца и зачаках да отворят. След малко вратата се отвори от усмихнатия до уши Камерън.
-Здравейте! Добре дошли! - каза и прегърна Камила.
-Благодаря, Кам! Изглеждаш много щастлив.
-Как няма да съм? Приятелите ми ще се запознаят съм момичето ми. Надявам се да ви допадне. Много се притесни, че ако не я харесате ще я оставя. Но това няма да стане, нали? - ние кимнах ме. Щом е важна за него ние не можем да направим нищо. Седнахме на масата и Камила побърза да зададе въпроса си.
-Къде е тя?
-Ами стана малък инцидент в кухнята и отиде да се преоблече.-отвърна и отново се усмихна, спомняйки си "инцидента".
-Ето ме! - каза глас до болка познат. Тогава замръзнах. Трябваше да вдигна погледа си от телефона и да се изправя срещу гласът. Мамка му!.. Бела? - когато погледът ѝ попадна върху мен усмивката ѝ изчезна.
-Скъпа... Изглеждаш чудесно! - отиде до нея и я прегърна. - Хора това е гаджето ми,Бела! Бела това са приятелите ми. Камила-посочи към нея. Тя протегна ръката си и се сдрависаха. - А това е Хари! - каза и посочи мен. Сега какво?... Ще се правим, че не се познаваме? Протегнах ръката си.
-Здравей! Аз съм Хари. - усмихнах се, чакайки да хване ръката ми. - Бела! - Когато го направи сякаш електричество премина през тялото ми. Май и тя го усети и пусна ръката ми.
Седнахме си по местата и Бела се падна точно срещу мен. Гледам я и си мисля само едно. От всички момичета на света, точно в нея ли, успя да се влюби Камерън? Лицето ѝ беше посърнало. Невярвам и моето да изглежда по-различно, но ще се постарая да ѝ покажа, че съм я преодолял.
А, направил ли съм го? Преодолял ли съм я? Забравил ли съм за нея? Отговорът е не! Мислех си, че успявам да я изтрия, но сега. Когато я видях и сякаш всички наши спомени се върнаха в главата ми. Когато си мислех, че е имало нещо като "наши"..
За целувката,скалата, пързалката и всички пъти в които бяхме заедно. В които съм се доверявал сляпо на нея....
YOU ARE READING
This is me
FanfictionКъдриците по косата. Дразнещият смях. Глупавите физиономии. Детето в нея ме подлудяваше. Всичко малко и така на пръв поглед незначително ме караше да се чувствам специален... и така и не усетих кога вече бях влюбен...