This is me

Глава 34

ГТНХ

Защо избяга? Толкова ли е трудно някой да каже, че ме обича? Толкова ли съм лош, че всичко между нас е невъзможно? Тези въпроси не излизат от главата ми. От както ме остави, повече от объркан и наранен, не спирам да си ги задавам.

-Кога ще ми обясниш какво е станало между вас? - попита за пореден път този час.

-Тя не можа да отвърне на чувствата ми, Джейсън!

-Спри да пиеш! Това не е причина. - каза и се опита да взема чашата от ръката ми.

-Остави ме!...

-Искам да ти помогна!

-Никой не може! Само тя... Защо ти пука?

-Защото си ми брат! И ако не спреш да пиеш ще трябва да те влача до вкъщи.

-Това не е причина, Джейсън. - имитирам думите му от по-малко.

-Ужасен си!

-Знам... Какво не ми е наред? - казах, поднасяйки чашата с алкохол към устата си.

-Какво?

-Защо е толкова трудно да ми каже, че ме обича? Аз го направих, но тя не ми повярва.

-Няма как да ти повярва от първия път. Ти я нарани много, Хари! Не си мисли, че щом застанеш пред нея и ѝ кажеш обичам те, ще скочи в ръцете ти.

-... Не. Ами ако се е влюбила в Камерън? Ако наистина го обича?

-Възможно е. - погледнах го на кръв. - Само казвам! Ти я нарани за нищо, и то не веднъж! А Камерън не я е предал все още. Бил е до нея, когато ти не беше.

-Тогава защо не успя да ми каже, че го обича?

-Ти попита ли я? - кимнах и отново отпих от алкохола в чашата си. - Какво каза? - вече става досаден.

-Нещо което не ми хареса! - озъбих му се насреща.

-Престани да пиеш! Ставаш по-голям задник от обикновено!.. Не дойдох тук само защото ме повика! Тук съм за да ти помогна. Но няма как да го направя ако не ми разкажеш всичко!

-Добре... Бяхме на панаира и онзи, шибаняк-Алекс, се появи.... Разказа ѝ за глупавия бас. После тя се ядоса. Поиска да знае какво съм спечелил от него. Той ѝ каза, че си имам нов джип - неговият.

-Но ти не го използва.!

-Именно! Тя.. Видях в очите ѝ колко я заболя. Почувства се използвана....

-После.?

-После преминахме на Камила и Камерън. Започна да ми обяснява колко е било трудно да ми повярва. Вече било късно за това между нас. - изпих на екс съдържанието на чашата и продължих. - Тогава в главата ми изникна мисълта, че го обича...

-И?

-И я попитах дали го обича... После избяга.

-Нищо ли не ти отговори.

-Чух много неща, но нито едно от тях не беше полезно... Само болезнено.. - казах тихо. Да, боли ме! Аз ѝ казах, че я обичам. До сега не съм споделял с никого подобна емоция. Дори на...

-За нея ли мислиш?

-За коя?

-Знаеш.. за нея. - каза тъжно. Мразя да гледам брат си такъв. Той я обичаше, а тя си играеше с нас. Тя беше причината брат ми да ме намрази. Да посегне към наркотиците. Запознанството със Камерън.

Не веднъж, съм обмислял да кажа на Бела. Когато я попитах обича ли го... Ако беше казала "да"... Може би щях да ѝ призная всичко за него. Всички негови мръсни тайни, в които ни беше забъркал. Но тя дори не подозира, че той е човекът заради когото едва не я...

-Знаеш ли? - мислите ми бяха прекъснати от Джейсън. - Имам малко работа в съседния град. Няма да отнеме повече от два дни. Ако искаш можеш да отидеш ти? Може би ще те разсее малко.

-.. Може да прозвучи странно, но идеята ти ми се струва най-доброто решение за сега.

-Добре. Ще се обадя да им съобщя, че ще пратя теб. Но първо да те приберем. Ставай!

-Добре, мамо! - засмях се и станах. Първоначално залитнах, но успях да възвърна равновесието си. След по-малко от тридесет минути спряхме пред неговия апартамент. Наистина съм му благодарен в момента.

Не бих искал да се прибера пиян и да кажа нещо на Камила. Само като си представя как ще реагира ако разбере, че това е Бела. Имаше съмнения в началото, но някак си успях да я убедя в противното.

-Можеш да спиш тук, но само тази вечер! Да не ти стане навик! - засмя се силно, което до някава степен ме накара да се засмя.

-Обещавам! - легнах на дивана и учудващо заспах почти веднага.

Събудих се целият в пот. Беше едва пет сутринта, но не успях да мина отново. Сънувах нещо, което бях спрял от известно време. Вечерта на инцидента. Преди сънувах един и същи кошмар всяка вечер. Но от доста време не съм го сънувал.

Опитвам се да затворя очите си, но пред тях все още е тя. Надявах се да я забравя, но не мога. Бела беше като нея. Поне мислех, че е такава. Но сгреших. Бела е много по-добра. Може да се нараняваме взаимно, но не е същото. Тя искаше да върти и ума ми и сърцето ми. Но не само моите, а и на Джейсън. Бела? Тя не се опитва да върти нито умът ми, нито сърцето ми. Тя не искаше да има власт над тях. Но тя така и иначе не разбира. Не разбра, че покрай нея губя умът си. А, сърцето ми? То ѝ принадлежи...