This is me

Глава 63

ГТНХ

След този ден нищо не беше наред. Звънях на Бела всеки ден в продължение на месец, но така и не вдигна. Нито се върна.

Приятелите ми се опитват да ме обедят, че ми остави детето и е заминала с Камерън. Камила каза, че с Камерън са говорели преди няколко дни и тя е чула гласът на Бела.

Дори ми показа записът на гласа ѝ. Когато чух онези думи сякаш всичко покрай мен се срути. Не вярвах, че е способна на такова нещо.

По дяволите, тя ме е използвала за да избяга с Кам. Остави ме да се грижа за нашето... За детето и избяга с бившият си.

От тогава не съм на себе си. Опитвам се да се справя с Джъстин, а Джейсън ми помага. Отчайващо е да си помислиш за Джъстин. Това дете никога няма да има своя истинска майка. Трябва да бъда благодарен на Камила. Ако не беше тя още щях да се уча как да го държа правилно.

След като Бела си замина Камила не се е отделяла от нас. Помага ми за всичко. Да го нахраним, изкъпем, приспим. Грижи се за него сякаш му е истинска майка.

Сега сме в същата болница и чакаме изследванията на Джъстин. Имаше температура и го доведохме за да го прегледат. Много съм притеснен. Ами ако му има нещо? Ако не се грижа правилно за него... Трудно ми е няма да лъжа, но това не е оправдание. Аз съм баща на това дете и трябва да дам всичко от себе си за да му осигуря спокойно детство.

Още от сега се притеснявам за бъдещето. Ами какво ще правя когато порасне.? Ще ме попита за майка си и какво ще му кажа? Тя те изостави и избяга с един идиот, когото мислех за приятел.

-Хей! - Камила дойде до мен и стиска леко ръката ми. - Той ще се оправи. Справяш се много добре с грижите за него. Не се измъчвай. Моля те!

-Благодаря ти, Камила! - казах и когато погледнах зад нея сякаш чух, а после видях Бела.

-Бела? - извиках след нея, но тя изчезна.

-Какво? Къде? - Камила ме последва щом тръгнах след нея. Но не я намерих. - Какво стана?

-Нищо.... Мисля, че видях Бела. - признах си.

-Липсва ти, нали? - да, и то много.

-Не знам. Вече не знам какво изпитвам. Щом е обичала Камерън... Защо си игра с мен?

-За да отгледаш детето. Дори е възможно да не е твое... - какво?

-Какво говориш? Детето е мое! Когато аз и Бела... тя беше девствена. - нали? Да!

-Не знам.

-Стига, Камила! Сигурен съм, че Джъстин е мое дете. Дори прилича на мен...

-Добре, Хари! Защитаваш я, защото все още я обичаш... Но искам да знаеш, че моите чувства към теб са все още тук. Аз все още изпитвам същотото. Може би не е взаимно, но искам да го знаеш.

-Благодаря ти, Камила! За всичко! Не знам какво щях да правя без теб. - казах и я прегърнах.