This is me

Глава 2

След като Хари ме остави с толкова много въпроси, отидох в стола при Алекс. Той ме чакаше на нашата маса. Най-обикновено сядаме по-настрани от останалите.

-Ето ме! - казах аз, сядайки до него.

-Хей! Какво стана? Къде е Хари?

-Ами той.... Си тръгна. - Всъщност това стана, нали? - Да! Знаеш, бяга от часовете.... и така...

-Добре ли си? - кимнах. Не ми се говори за него точно сега. Какво му стана? Сменя настроенията си толкова често.... Плаши ме.

След като с Алекс обядвахме отидохме в следващия ни час. Хари не се появи. Така и не се изяснихме за проекта. Каза, че иска да направи и той нещо. А сега къде е? Избяга.! Просто е искал да се направи на заинтересован. Не му пука и ми е ясно...

След като часовете свършиха, за жалост, се прибрах в къщи. Защо ли? Ами да кажем, че живея с майка си и баща си, но те са постоянно заети. Или работят или се карат.

Когато бяхме малки с брат ми Джош избягваха да се карат пред нас. Но ние разбира се знаехме, че не се разбират. С едно изречение тънки стени, ужасни скандали. Брат ми се опитваше да ме държи по-далеч от тях когато се карат. Беше ужасно. Сега го няма и трябва да ги слушам постоянно.

Брат ми Джош е по-голям от мен с три години. Има руса коса и сини очи. С него не  сме много различни. По външен вид, разбира се, не сме близнаци, но по характер... Много го обичам и ужасно ми липсва. Не съм го виждала от както замина преди два месеца.

Той е супер мога да споделям всичко с него. Почти не се караме. Казах почти. Но когато се караме е най-обикновено за някоя глупост която свършва със "спри да се държиш като дете" или "порасни".

-Прибрах се! - извиках щом затворих вратата. Никой не отговори. Явни отново съм сама. Е, поне ще си напиша проекта на спокойствие. След като си почина, разбира се!

След един или два часа започнах да се приготвям за проекта. Тъкмо седнах на бюрото си и на звънеца се звънна. Кой ли е? Казах на Алекс, че съм заета.

Отидох да отворя и когато го направих замръзнах. Беше Хари. Той от къде знае адресът ми?

-Какво правиш тук? - попитах го все още шокирана.

-Казах ти! Ще ти помогна с проекта! - той е говорил сериозно? Мислих, че ще ме прецака. - Може ли да вляза или ще продължиш да ме зяпаш?

-Ам... Да? Да! Заповядай! - казах след като се съвзех.

-Хубава къща! - той комплимент ли ми направи току-що?

-Б-благодаря.! - казах. Заведох го в стаята ми и започнахме с проекта.

Този човек не спира да ме изумява. Оказа се, че разбира от биологията. Смея да кажа, че се справя по-добре и от мен. Виждам как работи усърдно и старателно. Не ме обижда или не се заяжда. Можи би съм сгрешила за него. Той не е толкова голям задник за колкото го мислех. Всъщност дори е привлекателен. Чакай, малко! Това аз ли си го помислих?

-Ехоо! Бела? Земята до Бела! - какво. Докато се усетя Хари размахваше ръка пред лицето ми и ме викаше.

-Кажи? - той започна да се смее силно. За пръв път го чувам да се смее така. Някак си сладко.? Има много сладък смях. Бела спри! Съсредоточи се!

- Направи си снимка ще трае по-дълго! - каза а той през смях.

-Ха-ха много смешно! Не те.... - дори не успях да довърша, защото той ми показа проекта. Кога го е направил? Чакай аз изобщо не му помогнах! Почти е готово, но как?

-Ама ти... как? Кога? - той се усмихна чаровно. Чак сега забелязвам колко красива усмивка има. Загледах се в очите му. Очите му са били зелени? Трябва да обръщам внимание на хората около мен.! Наистина очите му привлякоха вниманието ми. Когато и той ме погледна също заби погледа си в очите ми. Докато се усетя той се приближаваше към мен.

Какво прави? Ще ме целуне ли? Бяхме толкова близо! Усещах как дъхът му се удря в лицето ми. Продължи да се приближава. Аз стояха и не мърдах. Тъкмо устните ни щяха да се докоснат и телефона му звънна. Мамка му!

-Мамка му! - изпсува и той на глас. Аз се от дръпнах  и станах с оправданието че отивам за вода.

Какво ми става? За малко да ме целуне, а аз не направих нищо! Забравих ли за Алекс? Толкова бързо? Не! Това не може да се случва! Аз не го харесвам! Мразя го! Тогава защо искаш да те целуне? 

Когато се върнах в стаята той все още говореше по телефона.

-Добре! Да..и аз. Пази се! - когато ме видя затвори. Изглеждаше раздразнен..Аз ли направих нещо?

-Всичко наред ли е? - попитах тихо. Той не отговори на въпросът ми. Сигурно го казах много тихо.

Загледа се в мен. Започвам да се чувствам неловко.
Когато съм нервна или просто не знам какво да правя започвам да си играя с ръцете си, или да дърпам ръкавите на бузата ми, все по-надолу.

Изведнъж той отново започна да се доближава до мен и когато стигна много близо хвана ръцете ми. Когато хвана едната ми ръка ме заболя ужасно и леко изписках.

Той ме погледна объркано, а след това премести погледа на ръката ми. Аз я издърпах от него. Но той отново я хвана. Вдигна ръкава ми и видя синината от по-рано днес.