Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

FIFTY FOUR

A/N

Здравейте! Вече мога да ви кажа със сигурност, че краят е тук. 

 Това е предпоследната глава и се надявам да ви хареса. 

Приятно четене! ♥

***

Гледна точка на Зейн.

*4 месеца по-късно*

Днес е един наистина важен ден. Щастливият ден на Ануар и Кендал. Поради тази причина всички са адски нервни и много забързани. Бях събуден рано-рано по най-ужасния начин. Първо брат ми влезе с крясъци в стаята ми. След това Джиджи ми звъня на пожар. За Бога, дори бяха накарали Ануар да ми звънне. Нямах друг избор, освен да си "размърдам хубавия задник", по думите на Джи.

Извърших обичайното сутринта, облякох се и слязох долу, където абсолютно всички момчета чакаха мен, за да отидем за халките и да вземем нашите костюми, включително роклите на момичетата и булчинската рокля на Кендал. И тъй като всичко е разпръснато из целия Лондон, нямахме друг избор, освен да се заемем с това всички ние, за да приключим навреме.

-Най-сетне, братле. Мислех за пети път да идвам до стаята ти.- каза Найл, щом ме видя да слизам по стълбите.

-И този път нямаше да те замеря само с възглавницата.- извъртях очи.- Тук съм вече.- поздравих и останалите момчета, сядайки на свободния фотьойл.

-Докато ти се тътреше горе, ние обсъдихме кой с какво да се заеме.- каза Луи, а аз отново извъртях очи, но все пак се усмихнах.

-Да, измислихме го така. Ти и Ануар да отидете за неговия костюм, за булчинската рокля на Кендал, за твоя костюм и роклята на Джи. Аз и Луи ще се заемем с нашите костюми и шаферските рокли на Ел, Соф, Бела и Кара. А задачата с халките оставихме на Найл и Хари.- разясни ми Лиам. Кимнах.

-Добре, разбрах. Тогава да се заемаме с задачите.- казах, взех ключовете за колата си и последвах останалите навън.

-И не забравяйте, след това се срещаме направо в имението на родителите ми.- извика Ануар преди да се качи в колата ми.