Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

SIXTEEN

Гледна точка на Зейн 

След като пожелах лека нощ на Джиджи, заключих телефона си и го оставих на шкафчето до леглото ми. Без да се усещам на лицето ми бе цъфнала много голяма усмивка и за мое щастие Найл се ровеше нещо в телефона си и не ме поглеждаше. Но и за мое голямо учудване, все още не спирам да се усмихвам, а Джи не излиза от главата ми. Последният път, когато бях така, завърши катастрофално и след това цяла седмица никой не можеше да говори с мен, дори Найл.

Той най-добре знаеше през какво преминах, когато бях с Пери, бившата ми приятелка. И сега, след като се разделихме, се чудя как съм успял да бъда с нея цели три години, след като не съм сигурен дори, че ме е обичала.

Доближих се до прозореца и го отворих. Придърпах един стол и седнах, запалвайки една цигара. Вдишах и издишах и наклоних главата си назад. Бях целия схванат и започвах да не усещам краката си след днескашния ден. Продължих да поемам от отровата, гледайки тъмнината през прозореца, през който се виждаха само светлините от уличните лампи и от сградите. И отново се замислих за Джиджи. Как просто не мога да спра да мисля за нея и как промени живота ми за толкова кратко време. Първата ми работа щом се събудя сутринта е да погледна дали ми е писала. И дори да не е, аз й пиша. Просто защото нещо от вътре ме човърка и просто защото искам да знам какво прави.

-Каква е тая широка усмивка, която е цъфнала на лицето ти за пореден път днес?- Найл ме изтръгна от мислите ми за Джи. Погледнах към него и повдигнах вежда.

-За какво говориш, братле?- попитах, все едно не знам за какво става въпрос.

-Значи сега ще се правим, че не разбираме, така ли?- засмя се.- Стига, братле, погледни се. Хайде, разказвай.- подкани ме и хвърли телефона си някъде на леглото, идвайки до мен. Той също си дръпна стол и седна пред мен.

-Няма нищо за разказване, Найл...- продължих да се правя, че няма нищо.

-Зейн, престани. Мислиш за онова момиче, Джиджи беше, нали?- дори при произнасянето на името й ме побиват тръпки.- Не можеш да го скриеш, брат ми. Не и от мен. Не можеш да ме залъжеш, че нищо не се случва.Познавам те прекалено добре.- Найл се усмихна.-Отново започваш да чувстваш нещо, но те е страх да си го признаеш, защото мислиш, че аз или Луи, или Хари, или Лиам можем да ти кажем нещо, тъй като няма и два месеца откакто скъса с Пери, нали?- въздъхнах. Както казах, Найл ме познава най-добре и просто няма как да скрия нещо подобно от него.