Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

TWENTY EIGHT

-Сис, сигурна ли си, че не искаш да спреш?-попита ме брат ми.

-Да, напълно съм сигурна.-кимнах.

-Прекрасна, това е прекалено много.-включи се и Зейн.

-Ох, оставете ме да си доям захарния памук на спокойствие.-извъртях очи, продължавайки да си вземам от клечката.

-Джи, момиче, това ти е третия захарен памук.-поклати глава Ел, идвайки към нас.

Беше права. Ядох два захани памука след като слязохме от виенското колело. Нищо, че единия беше на Зейн. Сега ям третия си, след като слязохме от скоростното влакче. Не ме винете, огромен фен съм на захарния памук.

-Добре де, това е последният.-извъртях очи.

-И преди малко каза така.-подметна Зейн, а аз му хвърлих ядосан поглед и той вдигна ръце в знак, че си затваря устата. Усмихнах се и седнах на пейката, която беше в близост до нас.

Всички останали от групичката ни се бяха качили повторно на скоростното влакче. Дори Кендал, която беше казала, че никога няма да се качи на "Влакчето на смъртта" както тя го наричаше. Зейн пък не спираше да прави снимки на всички и всичко от този ден. Използваше моя телефон, своя телефон, дори взе този и на брат ми.

-Джи, усмивка.-извика Зейн, който беше насочил камерата на телефона си към мен. Наклоних леко главата си и се усмихнах широко, когато след това чух сигнала, че снимката бе направена. Зейн, естествено, не спря да снима, дори се опита да снима и приятелите ни, но мисля, че не се получи като се съди по навъсената му физиономия.

Вече беше станало късно. В лунапарка сме от няколко часа и вече започна да се стъмнява. А и точно навреме видяхме приятелите ни да идват към нас.

-Сега какво ще правим?-попита веднага Найл, който имаше стряскащо огромна усмивка на лице. Погледнах го странно.

-Аз нямам представа.-отговори Зейн, опитвайки се да снима Луи.

-Зейн, спри да снимаш, по дяволите.- измрънка Луи, а Зейн го погледна сърдито и насочи камерата си към Ел, която пък с удоволствие застана за снимка.

-Аз съм гладен.-повдигна рамене Найл.

-Ти пък кога не си бил гладен.-засмя се Хари, а Найл го удари по врата. Големи са шматки.

-Честно казано и аз започнах да огладнявам.-обади се и Лиам.

-Да отидем на ресторант?-предложи сестра ми.

-Аз знам един, където готвят много вкусно.-включи се и брат ми.

-Тогава да отиваме, какво чакаме?-попитах и се изправих.

-Най-сетне.-зарадва се Найл като малко дете, което ме накара да се засмея, а момчетата извъртяха очи.

Потърсих с поглед Зейн и го видях да снима Кендал и Ануар. Отидох до него и взех телефона от ръцете му, прибирайки го в чантичката ми.

-Какво ти става, Джи?-погледна ме сърдито, а аз от своя страна се ухилих и го прегърнах.

-Спри да се занимаваш с този телефон, а обърни малко внимание на приятелите си. А и скоро няма да се отървеш от фотографи.-намигнах му. Той се усмихна и кимна.

-Добре тогава, но после ми го върни.-каза.

-Не ми е притрябвал телефона ти.-извъртях очи.

-Хей.-извика на шега Зейн, карайки ме да се засмея. Отново ме прегърна през кръста, което вече не ми прави впечатление, и тръгнахме към колите си.

Разбира се, Зейн не ме остави да се кача в нашата кола и ме взе при себе си, а изпрати Найл на моето място.

Мисля че Найл няма нищо против, все пак Бела е там. Намахнах на сестра си и й намигнах, посочвайки й Найл с поглед, а тя извъртя очи, засмя се и се качи в колата. Последвах и аз примера й, седнах на мястото до шофьора, а Хари се качи на задната седалка, последен влезе Зейн, който говореше с брат ми, явно за да се разберат за ресторанта, след което потеглихме на там.

A/N

Новата глава. Надявам се да ви хареса! Приятно четене! 💓