Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

FORTY THREE

A/N

Съжалявам за наистина огромното закъснение, но не ми остава време да я напиша. Все пак се надявам да ви хареса, макар че главата е съвсем кратичка. Ще се опитам в скоро време да кача следващата. Приятно четене! 💗
П.С: Весело изкарване на Новата година! 😍

***

Гледна точка на Зейн:

-Добре дошъл в клуба на обвързаните, Зейн!- изкрещя Хари от другата страна на линията, карайки Лиам и Луи да изпуфтят от силата на гласа му. Все още беше рано, но щом Хари видял снимката на Найл в инстаграм, разбрал че има нещо. Събудил Лиам и отишли в къщата на Луи. Все още са сънени, затова и реагират така. Събудиха и нас, щом ни звъннаха. Макар че е вече време да тръгваме за фотосесията. 

-Хари, млъкни.- измрънка Луи и се хвана за главата.

-Май някой не е спал цяла вечер, а?- засмя се Джи до мен, а Луи просто се усмихна леко в отговор.

-Елинор не ме остави цяла вечер на спокойствие.- отговори й- Но, не че се оплаквам.- веднага добави, карайки ни да се засмеем.

-Вероятно са се наговорили със София, защото аз бях в абсолютно същата ситуация.-  включи се в разговора Лиам, който беше полузаспал на дивана на Луи. Всички се засмяхме, без изключение, дори Луи намери сили да се засмее, макар че не му беше до това. Всички се нуждаеха от сън, дори Хари, който не искаше да си го признае.

-Добре, хайде, отивайте да спите, ние отиваме на фотосесия.- казах аз, а Луи и Лиам веднага ме погледнаха.

-О, браво Зейн, най-сетне някой, който да ни съжали.- каза Луи и погледна на криво Хари, а аз се засмях леко.

-Ще се чуем по-късно, хора.- каза Найл. Казахме си чао с момчетата, а след това линията прекъсна след половинчасов разговор.

*****

-Закъсняхте.- отбеляза Марио щом влязохме през вратата. Понечих да кажа нещо, но той ме прекъсна, вдигайки ръка. - Не се размотавайте, а сядайте на столовете. По-бързо.- подкани ни и изчезна нанякъде. Преди да се осъзная, около мен се бяха натрупали толкова много хора. Едните се заеха с външния ми вид, други ми избираха тоалет. Главата ми щеше да гръмне всеки момент. Чудя се момичетата как издържат на това мъчение...?

Видях Джи, която ме наблюдаваше и се смееше не нещастието ми. Оформих с устни думата "Помощ", но тя само поклати глава, засмя се и отиде при Бела. Въздъхнах. Явно не ми остава нiщо друго, а само дa стискам зъби и да изтърпя, докато мине целия ден...

По принцип обожавам да ходя на фотосесии с момчетата. Винаги е толкова забавно, особено с простотиите на Луи, шегичките на Хари, Найл, който не може да не оцапа някой тоалет с кетчупа от поредния бургер от Мак Доналдс и Лиам, който се опитваше да бъде примерен, но не му се получаваше особено. Но сега е по-различно. Навсякъде цареше суматоха, всички се опитваха да се придържат към графика. Може би единственото хубаво нещо е, че прекарваме време с момичетата.

След като бяха оправили косата ми, ме избутаха буквално в една от съблекалните в дъното на коридора, където за мое щастие беше Найл, който обличаше костюма си. 

-Каква, по дяволите, е тази суматоха?- попитах, взимайки костюма, който трябваше аз да облека.

-Само, ако знаех.- поклати глава брат ми.- Вчера не беше толкова зле. Не знам днес какво ги е прихванало.- аз повдигнах рамене и се заех с обличането на костюма.

-Момчетата вече ми липсват.- казах, докато оправях яката на ризата си. Найл кимна.

-Да, на мен също.- каза той, но след това се засмя.- Добре че не могат да ни чуят, веднага ще започнат да ни бъзикат.- засмях се и кимнах.

-Така е,- казах, докато се оглеждах в огледалото за последно.- Готов ли си?- погледнах към брат си и му посочих с поглед вратата.

-Да вървим.- кимна и двамата излязохме от съблекалнята.