Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

TWENTY FOUR

Гледна точка на Зейн

20:30

Партито по случай рожденият ми ден вървеше в разгара си. Макар и да беше започнало преди 30 минути, хората се трупаха след всяка една минута. Въртяха се около мен, поздравяваха ме, подаряваха ми подаръците. Дори имаше няколко фена пред вкъщи, при които аз отидох. Снимахме се, получих много подаръци, от които повечето бяха ръчно изработени, затрупаха ме и с пожелание и ми благодариха няколко пъти, че съм отделил време, за да се видя с тях. 

През няколко минути проверявах телефона си уж да видя часа, но всички знаехме, че проверявах за съобщения от Джи. Не смеех да й пиша по простата причина, че иска да си почине след полета й.

Луи и Найл бяха изчезнали по едно време някъде, а Лиам и Хари разговаряха разгорещено за мача, който гледаха преди да започне партито. А аз стоях и оглеждах целия двор, който беше пълен с около стотина човека, от които наши роднини, близки приятели и колеги. През няколко минути идваха и ме поздравяваха, а след това си вземаха питие и се отдалечаваха, за да разговарят с други хора.

-Къде отидоха Найл и Луи?-попитах от нищото приятелите ми, а те спряха да говорят, спогледаха се и се обърнаха към мен.

-Мисля, че влязоха вътре за още бира, защото започна да свършва.-отговори Лиам, но тона му беше странен. 

Точно в този момент Найл и Луи се върнаха, но странното беше, че не носиха нищо със себе си.

-Какво стана? Къде е бирата?-попитах.

-Бира ли?-погледна ме недоумяващо Найл. После явно зацепи, защото щракна с пръсти.- А, бирата. Ще донесат след малко.-усмихна се притеснено, а аз повдигнах вежда.

-Добре, момчета, какво става? Държите се адски странно и сякаш сте притеснени. Какво има?

-Нищо, Зейн, наистина. Просто се притесняваме дали всичко е наред, все пак е рождения ден на брат ни.-каза Луи, потупвайки ме по гърба. Гледах ги още малко време, преди да кимна.

-Добре, тогава. Щом казвате.

В този момент телефона на Найл звънна, той се отдалечи малко, за да отговори, но след няколко секунди се върна. Усмихваше се широко и погледна всеки един от момчетата. След това се обърна към мен и ми направи знак да го последвам.