Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

THIRTY FIVE

  Гледна точка на Джиджи

-Нали не се сърдиш, Белс?- прегърнах сестра си в гръб, веднага щом влязох в кухнята вече подсушена и оправена. Тук ухаеше на перфектни палачинки, толкова вкусно! А кухнята беше изчистена до блясък за толкова кратко време. Бела е истинска фурия.

-Нали ме знаеш, бързо ми минава.- махна с ръка Бела в знак, че вече го е забравила. 

Усмихнах се и седнах на свободното място до нея. Срещу мен беше Найл, а до него се настани Зейн, който беше все още с мокра коса. Изплезих му се и се заех с палачинките.

Обожавах ги. Още от малка, със сестра ми и брат ми се бяхме научили да си правим, за да може когато ни се яде, да си ги приготвим сами. Но в повечето случаи майка ни не ни позволяваше, защото в кухнята буквално наставаше апокалипсис.  Яйца на пода, брашно навсякъде, включително и по нас. Майка ми трябваше да чисти постоянно. Може би Бела го е прихванала от нея.

Толкова бях потънала в мислите си, че не бях осъзнала кога четирите палачинки от чинията ми вече бяха в историята. Погледнах към останалите. Бела се беше загледала съсредоточено в телефона си и едновременно с това се хранеше. Зейн вече явно беше преял, защото се държеше за корема и се смееше на брат си, който не спираше да нагъва палачинките. Понякога наистина му се чудя къде я събира тази храна.

-Току що ми писаха. Искат да отидем утре от 10:00 часа в студиото за първите снимки.-съобщи Бела и остави телефона си на масата. Всички кимнахме. Точно се канех да кажа нещо, когато телефона на Зейн звънна. Той вдигна, но точно след секунда затвори, смеейки се.

-Беше Хари, време е за чата,- засмя се и стана от масата, излизайки от кухнята. След минутка се върна с лаптопа си. Включи го и звънна на момчетата, а след секунди се чуха викания от другата страна. Зейн и Найл извикаха също. Явно това е техен начин да си кажат здрасти.

-Нюйоркчаниии- чух вика на Луи.

-Хайде, разказвайте.- това със сигурност беше Хари.

-Как е там?- чух гласа и на Лиам.

-Оппп, по-бавно тигрии.- засмя се Найл.

-Всичко тук е наред. Настанихме се в къщата и преди малко се нахранихме.- разказа им обобщено Зейн.

-Там ли са Джи и Бела?- чух гласа на Ел и веднага се показах на камерата, заставайки зад Зейн. Преметнах ръце през врата му и се наведох, за да се виждам в камерата.

-Ей, как сте хораа?-попитах. Бела се присъедини към нас и намахна на всички.

Всички момчета и момичета се бяха събрали в непозната къща за мен и се бяха наместили така, че всички се виждаха на камерата, София и Ел бяха седнали в скутовете на гаджетата си, а Хари беше до Лиам и се беше привел леко към тях, за да се вижда в камерата.

-Ей, Джи, Белс.- намахнаха ни те.

Разговорът ни продължи поне час. Премина в разказване на това как е преминал днескашния ни ден. Естествено Найл не забрави да спомене за случката с брашното, при което коментарите на Хари започнаха, Луи се включи към него и не спряха да ни базикат. Но поне беше забавно. Накрая Ел и Луи казаха, че трябва да тръгват, защото имат някаква работа, която не търпи отлагане, с което трябваше вече да приключим разговора ни. Казахме си по едно чао, Зейн и Найл се сбогуваха по техния начин с момчетата, след което разговора приключи след часово разговаряне.

***

-Хайде де момчетаа, не ни се обикаля самии.- Бела опита отново.

От половин час се опитвахме да накараме момчетата да ни придружат до един от моловете. Но те бяха такива големи мързели и не им се мърдаше никъде. Но мисля, че ако още малко продължавахме да им дърдорим на главите, щяха да склонят.

-Хайде де, какво ще ви стане? А и можем после да отидем на ресторант.-повдигнах рамене.

 Найл вдигна глава от телефона си заинтригуван и аз се поздравих на ум, че ми хрумна да спомена ресторанта. Зейн погледна брат си извъртя очи.

-Стига, Найл. Само като чуеш за храна, очите ти изкачат.- поклати глава Зейн и въздъхна.

-Това ми е слабостта.- повдигна леко рамене и се подсмихна.

-Виждаш ли, Зейн? Вече Найл е с нас. Какво решаваш ти?- попитах го, сядайки на дивана до него.

-Добре, добре, явно няма спасение.- съгласи се. С Бела извикахме от радост, прегърнах набързо Зейн, който се засмя на радостта ми и със сестра ми се качихме бързо в стаята ни, за да се оправим.