Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

THIRTY SEVEN

В поредния магазин за дрехи сме и както винаги, момчетата стоят на няколко крачки от нас, държейки чантите ни от предните магазини и бяха видимо изтормозени от цялото това пазаруване, докато ние с Бела просто продължавахме да разглеждаме все повече и повече дрехи, обувки и аксесоари. На няколко пъти повдигах извинително рамене към момчетата, но все пак продължавах да разглеждам дрехите.

С Бела разглеждаме сектора с вечерните рокли и оглеждахме най-новите модели. Тя така и на нищо не попадна, докато аз държах вече три рокли в ръцете си и продължавах да тършувам за още. Очите ми се спряха на костюм тип гащеризон в сребрист цвят. Отначало моделът е тесен, но надолу започва да става по-широк. Харесвам такъв тип дрехи, затова това попадна при останалите дрехи, които мисля да пробвам.

Бела накрая се отказа да разглежда още дрехи и се доближи до Найл, за да му каже нещо. Не обърнах особено внимание на това, а продължих да разглеждам за още интересни модели. Но по едно време чух Бела да казва, че с Найл отиват да разглеждат други магазини и, че после ще се срещнем пред колата и аз просто им намахнах без да отделям поглед от множеството рокли. Когато реших, че нищо друго не ми хваща окото се обърнах и заварих Зейн да гледа към мен. Повдигнах вежди и се доближих до него.

-Помислих, че отиде с тях.-казах, поглеждайки към изхода на магазина.

-И да те оставя сама тук?- повдигна вежда.- Готова ли си?- попита, гледайки дрехите в ръцете ми. Повдигнах рамене.

-Предполагам, че да. Остава само да ги пробвам.- отговорих, търсейки пробна в големия магазин.

Зейн хвана свободната ми ръка и ме задърпа към последната останала свободна пробна. Влязох вътре, поставяйки всички рокли на закачалките и погледнах към Зейн. Вече се беше наместил удобно на канапето срещу пробните и се усмихваше широко. Поклатих глава с усмивка и затворих вратата на пробната, обличайки първата рокля. Единствената къса рокля, която си избрах. В черен цвят с различни кройки по нея. Облякох я, поогледах се в огледалото и сметнах, че ми стои добре, но исках мнението и от още един човек.  Отворих вратата на пробната и се показах пред Зейн, който пък ме огледа от глава до пети и се усмихна.

-Прекрасна си!-каза, взирайки се в мен. Благодарих му и го дарих с една огромна усмивка преди да вляза в пробната.

Облякох и останалите дрехи, показвайки се на Зейн, който одобри всичките до една. Кръстосах ръце и го погледнах.

-Зейн, но ти одобряваш всички.- въздъхнах, оглеждайки червената дълга вечерна рокля, с която бях в момента.

-Да, защото всичко ти стои повече от прекрасно. - изправи се и дойде до мен. Хвана едната ми ръка и ме погледна с усмивка.

-Сигурен ли си?-попитах го, гледайки го в очите. Той кимна без да се замисля.

-Хайде, събличай я и да отиваме да ги вземаме.- намигна ми, взе роклите, които вече бях изпробвала и ме изчака  пред пробната. Съблякох внимателно роклята и облякох дрехите си, погледнах се в огледалото преди да изляза. Зейн взе и последната рокля, носейки ги към касата. Понечих да извадя портмонето си, но Зейн ме изпревари и плати преди мен всички рокли. Погледнах го невярващо, докато той просто ми се усмихна, взе торбите с роклите и тръгна към изхода.

-Зейн, какво направи?- попитах го, когато го настигнах.- Това бяха четири рокли.- поклатих изумена глава. Зейн просто се засмя.

-Знам. Малък подарък от мен.- намигна ми.

-И това ти е представата за малък подарък?- погледнах го тъпо, но след това поклатих глава.- Благодаря ти!- прегърнах го и макар че беше затрупан със множество чанти, обви едната си ръка около кръста ми. 

-Хайде, да отиваме. Найл и Бела сигурно вече ни чакат.- усмихна се Зейн. Поех няколко от торбите и двамата тръгнахме към изхода на мола. Излязохме и тръгнахме към нашата кола. Бях се загледала някъде в далечината, когато Зейн спря изведнъж на място и ококори очи. Спрях се и се обърнах, поглеждайки го.

-Зейн?-попитах, но той не ми обърна внимание, а продължаваше да гледа някъде напред с изумление. Полатих глава и проследих погледа му. Едва не изтървах чантите на земята, щом погледнах гледката пред себе си.

-Господи!- казах, ококорвайки очи. Самите Бела и Найл стояха в близост до колата и... се целуваха? 

Насочих погледа си към Зейн, който вече беше застанал до мен и гледаше брат си и моята сестра как се натискат... пред всички. Повдигнах вежди към него, а той само повдигна рамене и поклати глава. Бавно се отправихме към тях и спряхме на около пет крачки. Те все още не ни забелязваха, затова и Зейн се изкашля леко неудобно, докато аз продължавах да гледам като гръмната.

Разбира се, те се стреснаха и се отделиха като попарени. Погледнаха ни, а след това се спогледаха и двамата. Не правеха нищо лошо, но всичко това е пълна изненада за нас двамата със Зейн. Двамата се спогледахме и усмивки цъфнаха на лицата ни. Обърнах се към Найл и Бела, казвайки:

-Е, имате да обяснявате много.