Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

THIRTY TWO

A/N
Съжалявам за забавянето, но нямам муза тези дни. Все пак ще се постарая да пускам глави често. Приятно четене! 💖

***

Гледна точка на Зейн.

Вече започваше сериозно да ми писва да стоя. Искам да стана, да се разходя, дори и да бягам. Беше ми толкова скучно, а оставаше още един час докато кацнем в Ню Йорк. Джи спеше вече от три часа, до колкото видях и Бела и Найл не са будни.

Просто стоях и наблюдавах през прозорчето как бавно се съмваше. Направих и няколко снимки. Но до тук. Въздъхнах доста шумно, така че извъртях глава към Джи, надявайки се да не съм я събудил, но тя спеше дълбоко.

Погледът ми остана върху нея. Спеше си съвсем спокойно. Устните й бяха леко разтворени, косата й беше на всички възможни страни, имаше следи от спирала й малко под очите. Но дори с всички тези малки неща, отново изглеждаше толкова красива.

-Зейн, братле, спиш ли?- прошепна Найл.

-Не.-отговорих му. Чух че се изправи и дойде, сядайки на свободното място до мен.

-Слава на Бога, умирах от скука.-каза. Кимнах.

-Аз също. Нямам търпение да сляза от този самолет.-поклатих глава и отново въздъхнах, но по-тихо. Найл се съгласи с мен като кимна. Гледаше нещо в телефона си и беше доста задълбочен. Но след малко огромна усмивка се появи на лицето му и извърна главата си към мен, подавайки ми телефона си. Погледнах го странно, но все пак го взех. Беше влязъл в туитъра си и гледаше снимки на нас четиримата от летището в Лондон. Повдигнах вежди към него.

-Много са бързи.-изкоментирах, а Найл се засмя тихо и кимна. 

Продължих да разглеждам снимките. На едната бяхме с Найл, когато оправяхме паспортите, на следващата Джи и Бела, докато разговаряха за нещо, на третата бяхме четиримата заедно чакайки да ни извикат за полета. И четиримата се бяхме усмихнали широко. Изтеглих снимката и си я пратих. Подадох телефона обратно на Найл и взех моя.

Влязох в инстаграма си и качих снимката, тагнах брат ми, Джи и Бела и написах ”Очертават се няколко страхотни дни! 💙”.

Найл веднага я хареса и коментира ”С невероятни хора 💚”. Разгледах няколко коментара и всички бяха като ”Какво по дяволите? Какво се случва?”. Разглеждах още малко инстаграма си, когато получих известие, че Хари хареса снимката ми. Повдигнах вежди, Хари отново не спеше. След секунда и коментира: 

”@harrystyles: Вече ми липсвате, хора! 😞💛”

Харесах коментара му и отговорих.

”@zayn: И ти на нас, Хаз! 😞💙”

Излязох от инстаграм и заключих телефона си, оставяйки го пред себе си. Едва тогава осъзнах, че Найл говореше с Джи. Погледнах и двамата странно, а те най-сетне ме забелязоха.

-Точно се чудихме колко ще ти трябва, докато разбереш, че вече кацнахме.- засмя се Найл и се изправи.

-Какво?-поклатих глава и погледнах през прозорчето отново. Всъщност наистина вече бяхме кацнали. Времето мина неусетно. 

Разкопчах колана си, събрах ръчния си багаж в раницата си и я взех. Найл събуди Бела и слязоха надолу. Изчаках Джи да се оправи и тогава и ние излязохме.

Влязохме през единия вход на летището, взехме куфарите си и тогава излязохме. Навън ни чакаше мъж в черен костюм, държащ табелка с нашите имена. Отправихме се към него, оказа се, че това е шофьора ни докато сме тук. Влязохме в черния джип и тръгнахме към къщата, в която щяхме да отседнем през тези дни.