More than just sex

2.22

- Добре. Обичам те и поздрави на татко!

- И ние те обичаме! До скоро! - затвори.

***

Прибрах се и отидох в хола, където заварих Ария заспала на дивана. Едната и ръка все още държеше книгата, която спомена, че чете, но очевидно се е унесла. Погледнах часа. Минаваше 4 и половина, но все пак имаше време и реших да не я будя, но няма да я оставя и тук. Приближих се до нея и я взех на ръце внимателно за да не я събудя. Занесох я в спалнята и я поставих на далеч по- удобното легло. Завих я със завивка и отидох в дрешника. Съблякох дрехите, с които бях и си облякох само едно долно на анцуг. Нагоре не облякох нищо, защото беше топло.

Отидох до хола, защото последно там си бях оставил зарядното и включих телефона си да се зарежда. Погледнах книгата на масата. Чете ли ми се "Хамлет"? Определено! Взех я и отидох в спалнята. Настаних се удобно на леглото до спящата ми красавица и започнах да чета книгата от началото.

Половин час по- късно

Бях много съсредоточен в книгата, че дори не разбрах кога се е събудила Ария, докато гласът и не наруши тишината в стаята.

- Бейб, гледам те от пет минути и ти дори не забеляза. - засмя се.

- Съжалявам, зачетох се и...

- Няма проблем. Сега ще ми обърнеш ли внимание? - попита, а аз се засмях. Оставих книгата на нощното си шкафче и я погледнах. Тя стана и се намести в скута ми. Уви ръце около вратът ми, а мойте бяха на дупето и. - Как мина денят ти?

- Добре. - усмихнах се. - При теб?

- Отегчително. - вдигна рамене. - Не си ми ядосан?

- Мисля, че не. - знаех за какво говори. Просто, ако можем да си спестим повтарящи се спорове ще е по- добре. А пък и кой е Хари, че да хабя време в говорене за него?!

- Мислиш, че не? - тя повдигна едната си вежда.

- Все още не ми е приятно, все още ревнувам, все още не искам да се навърта около теб, но... по- добре за него ще е да не прави проблеми, но за сега мисля, че... мога да го приема. - последната част прозвуча повече като въпрос.

- Сериозно? - очуди се.

- Но не искам и ти да ми вървиш на въпреки. Смисъл без повече "видяхме се на паркинга и той предложи да ме закара". Не ми помагаш, като прекаляваш с времето с него. - знам че Ария е със силен характер, но изобщо не отстъпвам и както аз правя жертви заради нея така и тя трябва да се съобразява понякога.

- Сделка. - кимна. - Не искам да се караме, особено за такива неща.

- Ари, аз също, но както ти ме ревнуваш и се дразниш така и аз теб.

- Просто трябва да си имаме доверие.

- Аз ти вярвам. Знам, че ти няма да направиш нищо. Той е този, на когото нямам доверие. Както и да е. Трябва да ти кажа нещо.

- Слушам. - погледна ме с любопитство.

- Навръщане майка ми ми се обади. Пристига в понеделник за три дни.

- Това е страхотно. - каза, но притеснението и си личеше.

- Да. Проблем ли има?

- Ами... Ще се запозная с майка ти! - вече не го прикриваше.