More than just sex

2.14

Гледна точка на Браян

Тъкмо се прибрах и телефона ми звънна. Извадих го от от джоба на дънките си и погледнах екрана. Ария. Естествено. Вдигнах и.

- Хей, щяхме да излизаме. - каза тя, а аз се засмях. - Уговорката остава ли?

- Зависи. Няма да си тръгнеш и този път, нали? - отвърнах, а тя се засмя.

- Да, съжалявам за по- рано. Наистина се изнервих.

- И аз съжалявам. Държах се егоистично.

- Да. Добре къде ще ходим?

- Ти предложи. - отвърнах.

- Да се разходим. Близо до плажа може би.

- Добре. Ще се видим там значи.

- Добре. - каза и затвори.

Боже, с нея даже и караниците не могат да ни разделят. Преди половин час спорехме и не искахме да си говорим и сега просто си говорим все едно нищо не се е случило. Това ми харесва. Но колкото по- малко спорове толкова по- добре.

Гледна точка на Ария

Реших да се преоблека, защото навън е доста горещо, а и ще ходим на разходка до плажа. Облякох си тъмно сини прилепнали къси панталонки, бял, леко широк, потник с еднорог на него, който загащих в панталонките и си обух бели сандали. Прибрах телефона си в кожена бяла чантичка с дълга презрамка, както и пари и ключовете за имението. Бях готова и тръгнах да излизам, но някой ми писа. Извадих телефона си и видях, че Стейси ми е писал. Не го очаквах. Отворих известието за да видя съобщението.

Стейси: Смятам да се изнеса от къщата, тъй като вече не живееш тук, а за мен е голяма. Кажи ми кога ще ти е удобно да си вземеш нещата и да се срещнем с хазияите за да прекратим договора. И без друго трябваше да го подновим този месец.

Всъщност съвсем бях забравила за това. Та там са голяма част от вещите ми и наистина трябваше да си ги взема. А и това значи, че официално ще живея тук, а аз не искам това. Но естествено да живея със Стейси също не е вариант вече. А имам едва две седмици до началото на семестъра, което значи, че трябва да се погрижа за тези неща моментално. Започвам от утре.

Ария: Още утре мога да си взема нещата, а за срещатата с хазияите, когато те кажат, аз съм ок.

Изпратих и това и прибрах телефона си. Излезнах от вкъщи и по улицата тъкмо минаваше едно такси. Спрях го и направо се качих. Учудващо не отне много време да стигнем Санта Моника.