2.1

3.8K 141 9
                                    

Гледна точка на Ария

- Иън! - изкрещях и отворих очи. Сън. Било е просто сън. Иън не е катастрофирал и си е добре.

А аз къде съм? Какво се е случило? Болница ли е това? Започнах да се оглеждам. Опитвах се да си спомня какво се е случило. Последното нещо, което си спомням е, че с Иън скъсахме и... и после се карах с Хари, а след това... след това Браян се появи. Да, мисля, че така беше. И после спряхме на една бензиностанция и... счупеното стъкло. Погледнах китката си. След това не знам какво се е случило. Кой ме е довел тук? Кой ден сме? Или нощ? Тъмно е. Разсъждавах над това, когато вратата се отвори.

- Моля изчакайте отпред. - каза доктора на някой. Иън! Обедена съм, че го видях да се подава от вратата, но мединската сестра го избута и влезе след доктора. - Събудила сте се. - отбеляза доктора.

- Да. Преди малко. Какво се е случило? Как се озовах тук? - започнах с въпросите.

- Нищо ли не си спомняте? - попита ме.

- Не си спомням нищо след... след бензиностанцията. - погледнах в страни за секунда и след това върнах погледа си върху него.

- Госпожице, направила сте опит за самоубийство. - каза, а аз го изгледах с широко отворени очи.

- Глупости! - изстрелях.

Гледна точка на Иън

Беше към три през нощта и за да не заспя ходих да си взема едно кафе. Другите се бяха прибрали, както и Браян. Говорих с него. Те били заедно. Измъкнал я е от Хари и после се е случило всичко. Той не искаше да си тръгва, но аз го помолих. Исках да говоря с Ари, когато се събуди. Та върнах се на коридора и доктор и медицинска сестра влизаха в нейната стая.

- Чакайте! Какво става? - затичах се към тях.

- Моля изчакайте отпред. - помоли ме сестрата и двамата влязоха. Опитах се да погледна вътре, но те затвориха вратата. Ъгх... още чакане. Седя тук от шест часа. Въпреки че първите два часа всички бяха тук, ходих да обяснявам на полицаите какво е станало относно катастрофата, имах още няколко прегледа и после другите си тръгнаха и аз останах при Ария. И това ми е второто кафе. Но сега щом е станало нещо съм достатъчно притеснен, че не ми е нужно кафе за разсънване.

Минаха имам чувството два часа, но като погледнах часовника бяха едва десет минути, когато доктора и медицинската сестра излязоха от стаята. Оттласнах се от стената и застанах пред тях.

More than just sexWhere stories live. Discover now