More than just sex

3.23

Гледна точка на Оливия

4 часа. През целия 4 часов път наще не млъкнаха. Не спираха да мрънкат за това как не могат да повярват че съм ги излъгала, вече се съмняват че ме познават, не вярват че правя неща зад гърбът им и подобни. Знаете как родителите винаги обичат да преовеличават нещата. Когато най-накрая пристигнахме нямах търпение да слезна от колата им. Наложи се Ник да кара моята на обратно, защото наще искаха "да говорят с мен" по пътя. Е, надявам се да са се наговорили.

Със Зак очевидно се видяхме за последно във вилата и не знам при него как е минало. Той също пътува с техните. Не ми е кофти, че трябваше да си тръгна, кофти ми е, че прецакахме и почивката на останалите. Но няма да са родителите ни, ако не ни изложат пред приятелите ни все пак.

- След пет минути в дневната. - нареди майка ми. Качих се в стаята си за да оставя куфара си и седнах на леглото.

А мислех че след като стана на 18 аз ще контролирам живота си. Поне се надявах. Да, благодарна съм че наще не настояват да се изнеса от тук, че не са спрели да ми дават пари, не ме карат да работя, плащат ми всичко-образование, купуват ми всичко необходимо, но това дава ли им право да се бъркат в любовния ми живот? Според тях очевидно е да, но аз изобщо не съм съгласна. На тях никой не им се е бъркал. Убедена съм.

- Хей, как мина? - Ник се вмъкна в стаята ми.

- Беше адски досадно. Не спряха да ми обясняват колко са разочаровани от мен. Не могат ли просто да кажат какъв е този голям проблем със семейството на Зак?

- Убеден съм, че и това ще се окаже нещо преувеличено. - отвърна.

- Знаеш ли нещо? - попитах го, но той само поклати глава в отрицание. - Между другото благодаря, че се опита да помогнеш по-рано във вилата.

- Няма проблем. Виж, Зак не е лош. Както казах обаче трябва да внимава. Но засега наистина ми харесва как се отнася с теб, както и ти с него. Просто наистина се надявам всичко между вас да си остане наред. Иначе лошо за него. - каза и се засмяхме леко.

- Със Зак всичко ще е наред. Какво ще правя с наще? Разбра ли нещо от спора с техните по-рано?

- Не. Те говореха един през друг. - вдигна рамене.

- Трябва да слезна долу. - станах от леглото си.

- И аз идвам. - последва ме. - На твоя страна съм. - прегърна ме. Някакси е хубаво да усетя подкрепата му.