2.15

3.4K 119 1
                                    

Гледна точка на Ария

Бяха минали два часа, от както бяхме на виенското колело и сега се намирахме в ресторант на плажа. Бяхме дошли на вечеря и седяхме на маса навън, защото беше по приятно. Вечерта беше топла, имаше хубава гледка към океана и музиката беше приятна. Тъкмо си бяхме поръчали храна и за сега само червеното ни вино беше пристигнало.

- За нас. - Браян вдигна тост.

- За нас. - усмихнах се и отпихме от чашите си. - Обаче... ъм... вечерта е прекрасна и като цяло днес си прекарахме много добре, но трябва да поговорим за нещо... сериозно.

- Най- накрая реши да ми кажеш какво става? - той се усмихна.

- Да. Щях да ти кажа и по- рано, но не исках следобеда да мине... смисъл не исках да си разваляме настроението.

- Добре, но сега наистина ми кажи какво става. - подкани ме.

- Ами, знаеш, че принципно живеех със Стейси, което очевидно няма как да продължи. Та с нея се разбрахме утре да отида да си взема нещата и до няколко дена да развалим договора за наема на къщата. Тя иска да се премести, защото къщата е прекалено голяма за един човек. А това значи, че аз трябва да живея в имението... като за постоянно, а аз не искам. Не знам. Има две седмици до началото на семестъра и много промени наведнъж. Нямам време за нищо. Не мога да си намеря жилище толкова бързо. - говорех бързо.

- Хей, по- спокойно. - Браян хвана ръката ми. - Две седмици не са чак толкова малко време.

- Напротив. За две седмици трябва да намеря къща или апартамент, който не е толкова далеч от университета, има гараж, да има отделни спалня, хол, кухня, баня и дрешник, да е на третият етаж...

- Чакай. На третият етаж? - засмя се.

- Да! Първи и втори са прекалено ниски, а на горе прекалено високи. А да не забравяме и асансьор. Ако е къща да не е огромна.

- Ари. - отново се засмя. - Дори не си започнала да търсиш, а вече откачаш. А и ако искаш можеш да дойдеш у нас. Къщата е близо до уневерситета ти и отговаря на критериите.

- Да живеем заедно? - успокоих се малко.

- Да, права си. Прекалено е рано. Забрави какво казах. - поклати глава.

- Не, Браян... аз... знам, че ъм... познаваме се от два месеца и сме официално заедно от около два часа, но колкото и да е странно... бих живяла с теб.

More than just sexWhere stories live. Discover now