Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

THIRTY EIGHT

Спомням си предната й връзка. Бяха толкова време заедно, Бела го обичаше от дъното на душата си, но той я разочарова по един крайно грозен начин. Няколко седмици беше в много лошо състояние, не допускаше никого до себе си, но въпреки това, аз не я оставях сама дори за минута, макар че ме гонеше. А сега, когато я виждам отново щастлива, с блеснали очи, сърцето ми се стопля, защото знам, че Найл няма да я нарани по никакъв начин.

-Бъди щастлива, Белс. Откри едно страхотно момче, което ще бъде до теб.- прошепнах й, подсмърчайки. Отделихме се и я погледнах в очите. Тя ми кимна и се усмихна.

-Благодаря ти, Джи! За всичко!- прегърнах я отново, след това се върнах на мястото си. Зейн и Найл си говориха.

-Не мога да повярвам, че не си ми казал.- поклати глава Зейн.- Поздравления, братле!- прегърна го като едва не се сборичкаха, което предизвика смях у нас с Бела. Двете се спогледахме и поклатихме глави. Момчета...

Не усетихме кога вече бяхме пред къщата. Двете с Бела, излязохме първо. Прегърнах я през кръста и двете се отправихме към входа. Тъй като ключа беше в мен, отключих и двете влязохме, отправяйки се направо към хола. Момчетата дойдоха след малко. Шофьорът ни и още едно момче ни вкараха покупките при нас, пожелаха ни лек ден и излязоха.

-Мисля да си почина малко.-каза Зейн, щом вратата се затвори.- Можем да се видим на вечеря после?- предложи той, разтривайки врата си.

-Всъщност какво ще вечеряме?- попитах.

-Честно казано нищо не ми се готви.- изпъшка уморена Бела. Разбирах я чудесно. Бях капнала и едва си усещах краката.

-Пица?- предложи веднага Найл. С Бела и Зейн се спогледахме и кимнахме.

-Съгласни!- казахме и се отправихме към стаите си. Щом с Бела влязохме, събух обувките си, хвърляйки ги нанякъде, а след това буквално се хвърлих върху леглото с тежка въздишка.

Гледна точка на Зейн:

Веднага щом с Найл влязохме в стаята си, той потъна в завивките на леглото, взимайки телефона си. Аз от своя страна отворих прозореца, придърпах си стол и запалих цигара, вдишвайки от отровния въздух. Един много вреден навик, който го правя след натоварен ден. Затова спокойно мога да кажа, че не съм пристрастен.