Texting with Zayn Malik (Bulgarian Fanfiction)

THIRTY SIX

-Невероятни сте и двете.- усмихна се Зейн, идвайки към мен. Прегърна ме през кръста. Учудих се, но нищо не казах, защото все пак не е като да не искам.

Решихме да не губим повече време и тръгнахме. Шофьорът беше отвън, затова когато ни видя ни поздрави и отвори задната врата на колата. Качихме се. Настаних се до Зейн, а срещу нас седнаха сестра ми и русокоското.

-За какво беше онзи истеричния смях преди малко, Рус?- попита го Бела. Усмихнах се, знаех си, че няма да издържи и, че ще попита.

-Хари се обади малко след като вие се качихте нагоре. Каза, че си е уредил среща. Зейн се сети за последната му среща и ми я разказа.- усмихна се.

-Искаме и ние да чуем.- повдигнах вежда и погледнах Зейн.

-Последната среща на Харолд беше катастрофална. Първо, че колата му се беше развалила по средата на пътя към дома на момичето. Наложи се аз да отида до го взема и да го докарам до дома й.- Зейн поклати глава, засмивайки се на спомена. Найл продължаваше да се смее тихо, за да не прекъсва брат си.

-Това не върви на добре.- отбеляза Бела.

- Само почакай.- засмя се Найл. Погледнах отново към Зейн, насочвайки вниманието си към разказа му.

-През целия път беше нервен и не спря да дърдори. Когато пристигнахме, аз реших да тръгна, но преди това останах да видя как ще се развият нещата. Всичко вървеше по план. Поприказваха си малко пред вратата, дъра бъра, но на тръгване, момичето беше пред Хари с прекалено късичка рокля, да не говорим, че беше прилепнала по нея. Знаете го Хари, не може да не огледа задника на едно момиче.- Зейн поспря, за да се засмее. Аз го последвах.

-Става доста интересно. И така?- накарах го да продължи, смеейки се тихо, Бела и Найл следваха моя пример. Зейн продължи да разказва разгорещено.

-Имаше нещо като малка дупка посредата на пътеката. Заблелия Хари не я забеляза и се спъна. Явно, за да се предпази да не падне, реши да се хване за някъде, но нямаше къде освен за момичето.- повдигна вежда към нас и се усмихна широко.- След това настана една бъркотия. Хари взе, че се хвана за нея, по-скоро за роклята й и я задърпа. Тя падна с него, повъртяха се малко на земята. Разбира се момичето се ядоса до колкото беше възможно. Каза му да се разкара от дома й и влезе в къщата, но междувременно с това, роклята й беше в окаяно състояние, имаше цепка отзад, така че Хари пак не пропусна да я огледа.

Всички вече се смяхме с цяло гърло, щом си представихме случката. Найл отново се превиваше, от очите на Бела течаха сълзи от смях, а аз бях положила глава на рамото на Зейн, смеейки се, усещайки вибрациите и от неговия смях. Даже мисля, че и шофьора се забавляваше от разказа на Зейн.

Бела не успя да издържи, няколко пъти повтаряше, че я боли корема. Аз самата оставах без въздух. Размаха ръце в знак да прекратим, макар че самата тя продължаваше да се смее. И двете едновременно извадихме огледалата от чантите си и отново се засмяхме.Както си мислех, спирала ми се беше разтекла. Изкарах мокрите си кърпички и изтърках леко черното от очите ми, нанасяйки си отново спирала. Освежих си и червилото, след което отново пъхнах нещата си в чантичката си.

Зейн наблюдаваше всяко мое движение съвсем спокойно, извърнах глава към него с усмивка и повдигнах вежди. Той само повдигна рамене. И двамата гледахме в очите на другия. Неговите кафеви очи бяха толкова красиви, а блясъка в тях им придаваше едно много красиво излъчване. Едва в този момент имах възможността да ги огледам без притеснение, без да се притеснявам от присъствието на сестра ми и на Найл в колата. Сигурна съм, че и с Зейн е така. Защото той самия правише абсолютно същото с мен, дори се усмихваше съвсем леко.

-Какво сега? Игра на взиране ли е това?- обади се Найл отстрани, прекъсвайки взора ни. 

Изцъках с уста, а Зейн извъртя очи, хвърляйки поглед на брат си "После ще се разправяме", което пък дори не накара Найл да потрепне, а само да се засмее. Бела беше повдигнала веждата си към мен и се беше подсмихнала, а аз поклатих глава, но все пак леко се усмихнах.

-Пристигнахме.- обяви шофьора, отваряйки ни вратата. Стояхме пред един огромен мол. С Бела се усмихнахме, а Зейн и Найл си хвърляха странни погледи.

-Започва се.-усмихнах се широко.