Mine (Bg fanfiction)

72.The secret

Уилсън чу вика на Хари и бавно се обърна към вратата откъдето той връхлетя моментално и заби юмрука си в лицето на баща й. От удара той падна на земята и Стайлс се настани върху него, хващайки го за яките беше готов отново да го удари, но Макс, Фиона и Флора се намесиха, а Сюзан изведе малкото бебе, плачейки. Макс и Флора отдръпнаха Хари, а Фиона повдигна леко баща си, непосилна да го премести сама.

-Уилсън!-извика отново Хари, дърпайки се от хватката на Макс.-Ще те убия! Оставете ме да му разбия физиономията, мамка му!-изръмжа свирепо и се измъкна като събори Макс на земята и отдръпна ръката си от Флора. Успя да се докопа до Кевин и отново го удари, разкървавявайки носа му.

-Хари!-изписка Флора, дърпайки ръката му отново, но той не реагира. Мислеше само за това как да пребие стария си съюзник, с който бе сключвал договори. Уилсън беше прекалил жестоко. Беше посегнал на съществото, което имаше най-много значение за него.

Макс също започна да го дърпа.

-На теб кой ти е позволил да посягаш на момичето ми?-извика гневно той и го удари, забравяйки че това е бащата на Флора. В момента това не го интересуваше, не се интересуваше, че той й е баща, единственото, което го интересуваше бе, че са докоснали момичето му. Това го вбесяваше, караше го да откача в буквалния смисъл. Никой не докосваше неговото особено Флора. За нея убиваше всичко наред. Не се интересуваше пред кого се изправя, важното бе да си го върне тройно и болезнено.

Хвана яките му отново и го повдигна, след което го удари с глава. Макс използва момента и го отдръпна, а Флора се разплака, прегръщайки го.

-Хари, стига! Моля те! Не го удряй, та той ми е баща!-каза тя, а той дойде на себе си и също я прегърна, стискайки я силно.

-Флора, той те удари и напълно си го заслужава, не искам да плачеш, ясно!-каза той, галейки главата й.

-Хари, не го прави повече, моля те!-той целуна челото й и отново я стисна, след което погледна към Кевин.

-Уилсън, благодари се на Флора. Благодари се, че си й баща. Благодари се на нея, че не ми позволява. ЗАЩОТО раните, синините и болките щяха да са ти най-малкия проблем.-каза той, гледайки го с очи пълни с ярост и гняв. На Хари хич не му бе минало, но не искаше Флора да се тормози.

-Благодаря ти!-прошепна тихо тя и го целуна по бузата, след което стана и отиде при баща си.-Тате, добре ли си?-клекна до него и той я погледна.