Mine (Bg fanfiction)

43.Who's he?

43.

Фиона и аз подреждахме масата за обяд. Реших да дойда по-рано, за да й помогна, все пак тя имаше и дете.

-Мъник направила си невероятен сладкиш!-изчервих се от коментара на Фиона.-Моето доматче!-прегърна ме тя, след като забеляза червените ми бузи.-Готвиш невероятно...де да можех и аз като теб.-обвих ръцете си около нея и потупах леко гърба й.

-Но ти можеш, како! Защо си мислиш, че не можеш?

-Никога не приемаш комплимент...все гледаш да докажеш, че хората са като теб, въпреки че не са.

-Не, аз...знаеш, че го можеш!-тя въздъхна и кимна.

-Скъпа...родителите ти са тук.-влезе Макс, държейки в ръце Лео.

-О, отивам!-тя подскочи и излезе от кухнята, а аз взех Лео внимателно и целунах мекото му, но сладко чело.

-Хайде, Лео...баба и дядо са тук!-изкикотих се при споменатите думи и Лео също се усмихна.-Лео имаш невероятна усмивка...мъниче!-целунах го по бузката и отидох в хола, за да посрещна родителите ми.

-Флора!-мама скочи от дивана, за да ме прегърне.-...миличката ми...нещо не е наред с теб...отслабнала си!-огледа ме после тя и пое Лео в ръцете си.

-Не, така ти се е сторило!-споделих аз и отидох при татко, за да го прегърна. Той обви ръцете си около мен и ме стопли.

-Весела Коледа, тате!-той ме притисна по-плътно до себе си...както правеше Хари.-Весела...как е работата? Щастлива ли си?-попита ме тихо, а аз кимнах.-Онази хиена не те закача, нали?-каза през зъби.

-Не, тате...спокойно!-той погали косата ми, а след това ме пусна.

-Хайде искам да получа подаръците си!-извика Фиона и всички взехме подаръците си под елхата, която блестеше с най-различни светлини. Фиона скочи буквално върху мен като намери чантата на Шанел.-Ще те убия...как можа да ми вземеш чантата? Толкова е скъпа...

-Не, не е скъпа Фиона...не и колкото ти си скъпа за мен!-за пореден път се прегърнахме. Голяма късметлийка съм, че тя ми е сестра.

-Обичам те, Флора! Много ти благодаря!...за всичко...и най-вече, че си до мен в трудните моменти.

-И аз те обичам и много ти благодаря!...

Коледният обяд мина с много усмивки, шеги и щастие. Бяхме като истинско семейство. Много се зарадвах, че татко не се държа с Макс нетактично. Знаех колко й беше трудно на Фиона да приеме факта, че баща ни не одобрява Макс. Затова съм щастлива, че не съсипаха Коледата на Фиона.