Mine (Bg fanfiction)

65.Without her

Хари влезе в къщата и се разкрещя с пълно гърло, започвайки да събаря и чупи всичко, което му попадне. Целият беше червен от яд и не спираше да рита, удря и да блъска мебелите и вещите. Отново бе допуснал Флора да си отиде, а беше свикнал с нея и сега когато нея я нямаше демоните в него оживяха отново, карайки го да изкара яда си и да навреди на околните докато вътре, дълбоко в него сърцето му кървеше, което отчаяно търсеше лека си-нея.

Пери, Ел и Барбара стояха горе и го наблюдаваха като не смееха да се намесят и да прекратят действията му. Ел вече се беше обадила на Луи и той пътуваше към къщата. Пери дръпна Барбара за ръката и я вкара в стаята, за да не става свидетел на подобно нещо, а и се страхуваше за бебето.

Ел не се стърпя и тръгна бавно надолу, но след като видя, че Хари с юмрук счупи стъклената украса на масата и от ръката му протече кръв се спря и силно извика от страх, скривайки очите си. Едно от парчетата се беше забило в долната част на китката. Той спря за миг и погледна стъкълцето и кръвта. След което продължи да руши масата, без да махне стъклото.

Кръвта обля цялата му ръка, но него изобщо не го вълнуваше, защото не го болеше толкова много колкото го болеше след като остана сам. Тази болка го съсипа до основи и позволи на демоните да го контролират. Той освирепя и захвърли масата срещу стената, ръмжейки от яд.

Той тръгна към телевизора, но някой го дръпна и го отдалечи.

-Брато, успокой се!-каза му Луи, а той не го отрази.

-Махай се!-изрева гневно и го отблъсна от себе си. Кръвта по ръката му привлече погледа на Луи и се опита да го усмири, тъй като губеше доста кръв.

-Трябва да те привържем.-хвана го отново и го блъсна назад, за да падне върху дивана. Ел беше слязла и сега стоеше зад вратата и наблюдаваше сцената. Страхуваше се много от Хари затова стоеше далеч.-Какво стана?-подхвана разговор Лу, държейки приятеля си прикован към дивана.-Ел, повикай Флора.-при думите му Хари се вцепени, а Ел стисна очи от уплах, защото гаджето й беше на прицел.-Хайде, Ел!-обърна се към нея и видя, че е пребледняла.

-Тя си тръгна.-промълви дрезгаво Хари, а той се обърна към него и отпусна хватката си.-Пуснах я...-допълни тихо, гледайки в една точка.

-Но защо?-той беше в недоумение и гледаше съжалително приятеля си. Знаеше много добре какво изпитва към Флора, защото той изпитваше същите чувства към Елинор.