Mine (Bg fanfiction)

48. Damn it, Harry!

48.

Елинор стоеше при Флора, която бавно хапваше от обяда, който Ел й бе приготвила. Вратата на стаята се отвори и от там се показа Луи.

-Ел, Хари да е идвал?-попита той бързо, но тя поклати глава и стана, напускайки стаята тъй като видя загриженото лице на Луи.

-Какво има?-попита го тя.

-Хари го няма, Барбара го е изпуснала!-каза той, скубейки отпред косата си.-Затова излизам отново да го търся!

-Добре ще ти дам якето!-той кимна и последва момичето си в стаята им.

Елинор отвори вратата и когато видя фигура зад леглото, изкрещя силно. Луи я дръпна зад себе си тъй като фигурата реагира и се изправи.

-Хари?-каза невярващо Луи и тръгна към него, но Хари вдигна ножа.

-Да не си посмял да ме доближиш!-изръмжа Хари заплашително, държейки ножа с острото към себе си.

-Да не си посмял да направиш някоя глупост!-извика Луи изнервено, гледайки ножа.

-Ти си никой да ми казваш какво да правя.-извика Хари.

-Хари, Флора ще те чуе!-каза Ел тихо зад Луи и Хари погледна към нея отнесено. Луи забеляза и веднага реагира, вземайки ножа от ръката на Хари, който тогава се осъзна.

-Какви ги вършиш по дяволите? Седнал си зад леглото ми в моята стая и държиш нож! Как би ми го обяснил, a? –смъмри го Луи.

-Не ти дължа нищо, а сега ми върни ножа!-изръмжа Хари гневно, гледайки така сякаш всеки момент щеше да убие Луи с поглед.

-Не, няма!-той се обърна и подаде ножа на Ел, за да го занесе долу.-Хари...какво правиш? Не си на себе си.

-Защо да не съм? Какво правя?

-Какво правиш?-повдигна вежди Луи.-Първо искаше да „пробваш гравитацията", след това те виждам с нож в ръка...и я ми кажи, как да си мисля, че си на себе си?

-Не ми се говори.-измрънка Хари и излезе от стаята. Луи въздъхна и реши да не го притиска да говори. След малко и той слезе долу...

***

Вечерта Хари беше в хола със Зейн и Лиам. Двамата гледаха футболен мач докато Хари мислеше за самоубийство отново.