58.
Флора беше горе в стаята им във вилата и се екипираше. Заедно с Хари щяха да карат ски горе на пистата в планината.
Хари почука на вратата и тя с усмивка на лице изтича да отвори.
-Хари!-извика тя и го прегърна силно. Беше много щастлива.-Аз все още не съм готова.-изкикоти се тя, а Хари вдишваше аромата й от косата и с огромно удоволствие слушаше веселото й гласче.-Хари...-той се отдръпна и й се усмихна.-Пак ли се отнесе?-той кимна, а Флора го изгледа въпросително, а той повдигна рамене.
-Много съжалявам, цвете...за дето те нараних по такъв начин.- изведнъж прошепна той.
-Хари, моля те!-той млъкна.
Тя се приготви набързо.
-Флора аз трябва да платя за грешката си.-каза той, гледайки пода.
-Готова съм!-каза тя, игнорирайки го.
Хари въздъхна и тръгна след Флора...
***
Флора взе ските вместо сноуборда и отиде при Хари, който отново беше готов.
-Хари, трябва да ти кажа нещо.-каза тя изплашено и притеснено. Той стана още по-сериозен и се приближи до нея.
-Какво има, Флора?-преглътна той, очаквайки отговора й. Тя се доближи, гледайки го тъжно и прошепна:
-Който остане последен, губи!-изкикоти се тя и тръгна към пистата, тичайки.
Хари дишаше тежко и като чу думите й осъзна, че му се подиграва и я последва. Той я настигна и я хвана през кръста, а тя нарочно падна, за да може той да падне върху нея.
-Цвете, защо ме плашиш?
-А ти защо си тъжен?-погледна го тя в очите.
-Флора...-той се опита да стане, но тя не го пусна.
-Искам да забравиш, Хари! Усмихни се и бъди щастлив!-той поклати глава отрицателно. Тя го дръпна за яката на якето и го целуна.
-Не ме ли мразиш? Не ме ли ненавиждаш? Не съм ли ти противен? Не съм ли опасен за теб?-попита я той.-Не се ли страхуваш от мен?
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Mine (Bg fanfiction)
Fanfiction~Завършена~ Резюме: Флора Андерсън(Уилсън)- срамежливо, красиво и добро момиче, невинно и чисто като ангел. Но какво ще се случи с живота й когато се появи ТОЙ? Лидерът на ганстерската банда, лошият, безмилостният, с тъмно минало човек, мислещ...
