-Хари, тя не е предмет, за да си я присвояваш, нали го знаеш?
-Разбира се, че го знам. По дяволите!-сопна се Хари и блъсна фигурката като тя се хлъзна към края на масата.
-А защо я избра? Знам колко момичета ти се лепват...защо нея от всички? Хм?
-Защо я избрах?-попита той с вдигнати вежди и Тина кимна.-Казах ти, очите й са изпълнени с невинност, доброта и много, много светлина.
-И любов?-предположи Тина.
-Може би да...Никоя не можа да ме побърка така както тя. В един момент я гледам как върви изплашено, а в другия веднага напада, за да се защити. Извинява се постоянно и благодари за всичко. Тя е ангел, а в същото време знае как да стреля с пистолет..Очите й са черни и толкова лъскави, че можеш да се огледаш в тях и да видиш колко надежда има в тях. Устните й са самото съвършенство, толкова са меки и вкусни. Когато се усмихне сякаш денят ти тогава започва, сякаш усмивката й те гали. Косата й е черна като на мама, толкова мека на допир и, въпреки че преобладава черното в нея, тя е най-светлото и чисто същество, което някога съм виждал. Тя дори е повече от ангел. Когато я видиш, тя те кара да мечтаеш и...май се отнесох.-Хари сведе поглед, а тя се изуми от това как усмивката му не слезе от лицето му докато говореше.
-Не, спокойно!-усмихна му се тя, тъй като за първи път го виждаше да се усмихва така.-Ти спомена бившото й гадже.
-Да, бившото й гадже, защото аз...ъъ, не ти казах, но аз я накарах да скъса с него.-Тина уголеми зениците си.
-Какво си направил? Братле, толкова много ли я искаш? Помислих си, че..
-Че какво? Че я искам само за една нощ? Да, първоначално я исках само за това, но после като прекарах нощта с нея, стискайки я здраво в ръцете ми..осъзнах, че я искам не само за една нощ. А и това, че си имаше гадже изобщо не ми се нравеше. Само аз исках да пипам това тяло и затова я накарах да скъса с него.-сподели Хари пре-спокойно сякаш беше нещо нормално.
-Значи има възможност тя да не...ъм, знаеш да е влюбена в него.-промени изречението си тя, дискретно.
-Тя Е влюбена в него.-каза Хари като наблегна на „е" и стисна ръцете си в юмруци.
-Ревнуваш ли я? Бъди честен, не овъртай.-попита го тя.
-Да, за Бога! Ужасно много. Ревнувам я от всички, ревнувам я от баща й тъй като постоянно я прегръща, ревнувам я от бебето Лео, тъй като то я прави щастлива, ревнувам я от Найл, с който постоянно си говорят за футбол, а искам да го прави с мен, ревнувам я от шибаното й гадженце „Пийти", който тя постоянно слуша, ревнувам я от Неймар, който играе с два леви крака, но въпреки това й е любим.-той взе възглавничката зад него и я захвърли срещу стената.-Ревнувам я и от...
-Достатъчно!-прекъсна го тя.-Рискувам да счупиш нещата ми по масата, ако продъжиш затова недей.-каза тя като вдигна ръце, за да го спре.
-Ревнувам я от всички.-въздъхна той и се укроти. Не искаше да потроши вещите й.
-Но защо?-тя много добре знаеше как да му задава въпроси и да го предразположи към разговор.
-Защото...ъъ, колкото и да виках, че е моя, тя не беше. Обръщаше внимание на всички, даряваше им внимание, любов, а аз само я плашех, въпреки че всичко, което исках е вниманието й... така и не го получих.-при думите му Тина го прегърна.
-Хари не го приемай така.
-Но това е самата истина, Тина. Намерих я и макар, че не беше моя я изгубих с моите шибани действия.
-Мислил ли си да я насилиш? Както направи?
-Не, никога!-веднага отговори той.
-А знаеш ли причината задето си извършил това начинание?
-Барбара ми каза, че съм ги видял прегърнати.-каза тихо той.-И дори да го е прегръщала, нямаше да стигам до това, защото знам, че го обича. Тя сама ми беше казала „Контролираш тялото ми, но не и чувствата ми.."-Тина сведе глава, не можеше да гледа човека, който й бе най-близък в такова положение. Не можеше да гледа бледото му лице и измъчените му очи докато говореше.
-Ела тук.-каза тя и отново го прегърна.
-Заслужих си го!-прошепна той.
-Не, Хари не мисли така.
-Но е така, Тина. Съсипах цветето ми...
Хей, хорааа! <333
Надявам се признанията на Хари да са ви харесали. :)
Коментирайте! :*МНОГО, МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ!
Лека вечер! <3
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Mine (Bg fanfiction)
Fanfiction~Завършена~ Резюме: Флора Андерсън(Уилсън)- срамежливо, красиво и добро момиче, невинно и чисто като ангел. Но какво ще се случи с живота й когато се появи ТОЙ? Лидерът на ганстерската банда, лошият, безмилостният, с тъмно минало човек, мислещ...
51. I've destroyed my flower
Начните с самого начала