After (Larry Stylinson), българска версия

Глава 86

Когато пристигаме в стаята, аз се пльосвам на леглото. Все още съм ядосан на Хари, но не колкото преди. Не искам повече внимание от Джейс от необходимото, но не харесвам и това, че Хари иска да крие връзката ни. Срещата с Джейс породи още въпроси, които знам, че Хари не иска да задавам.

„Наистина съжалявам. Не исках да нараня чувствата ти." – казва той. Не го поглеждам, защото знам, че ще се размекна. Той трябва да разбере, че няма да търпя да прави такива неща.

„Ти.. все още ли ме желаеш?" – пита той. Гласът му трепери.

Когато го поглеждам, той изглежда уязвим. Въздишам, знам, че не мога да задържа гнева си, когато очите му са пълни с толкова тревога.

„Да, разбира се, че да. Ела тук." – казвам и потупвам леглото до себе си. Нямам никаква воля, когато става въпрос за Хари.

„Считаш ли ме за твое гадже?" – питам аз, когато сяда до мен.

„Да. Искам да кажа, звучи ми малко глупаво да те наричам така." – казва той.

„Глупаво?" Захапвам нокътя си, лош навик, който трябва да отстраня.

„Ти си нещо повече за мен от един етикет." Той поставя огромните си ръце от двете страни на лицето ми. Отговорът му кара стомахът ми да се преобърне по най-добрия начин. Не мога да спра огромната си усмивка. Раменете му моментално се отпускат.

„Не ми харесва това, не искаш хората да знаят за нас. Как бихме живели заедно, ако приятелите ти не знаят за нас?"

„Не съм такъв. Искаш ли още сега да се обадя на Зейн и да му кажа? Ако има нещо, то ти би трябвало да се срамуваш от мен. Виждам начина, по който хората ни гледат, когато сме заедно." – казва той. Значи е забелязал.

„Ти ме накара да се притеснявам от това, че щеше да се откажеш от мен." Издиша.

„Да се откажа от теб?" – повтарям.

„Ти си единствената константа в живота ми, знаеш това, нали? Не знам какво бих правил, ако беше така. Ако ме беше напуснал." – пояснява той.

„Няма да те напусна, ако не ми даваш поводи да го правя." – уверявам го. Не мога да се сетя за нищо, което да ме накара да го напусна. Прекалено дълбоко съм затънал. Дори само когато мисля за това поражда болка по цялото ми тяло, която не мога да понеса. Това би ме разрушило. Дори да се караме всеки ден аз го обичам.