After (Larry Stylinson), българска версия

Глава 81

Повече от раздразнен съм от ненужните пози на Хари, но не очаквах да си тръгне и сега, когато го е направил ми се приисква да го бях накарал да говори с мен за това какво го тревожи. Понякога съм също толкова упорит, колкото е и той. Сресвам мократа си коса и слагам чифт черни боксерки, които купих днес. Мятам една тениска и преглеждам нещата си за утре. Всичко, за което мога да мисля е къде е отишъл. Знам, че съм обсебващ и малко откачен, но не мога да се спра. Надявам се да не е с Моли.

Докато се чудя дали да звънна на Хари, получавам съобщение от Тристан, че няма да се прибира тази вечер. Той направо може да се нанесе при Стеф. Остава при нея пет пъти в седмицата и тя го обожава. Тя вероятно му е разказала за работата си на втората им среща и вероятно не би му се сопнала и не би си тръгнала без причина. „Късметлия е Тристан." – казвам си аз и взимам дистанционното за телевизора му. Пръстите и натискат разсеяно копчетата и оставям канала на повторение на Приятели, който съм гледал поне сто пъти. Не си спомням последния път, в който просто гледах телевизия. Обикновено прекарвам времето си с Хари, уча или чета. Хубаво е просто да си лежиш в леглото и да гледаш някоя комедия, да избягаш от безсмислените кавги с Хари.

След няколко епизода усещам натежаващите си клепачи. В сънливото ми състояние ядът ми моментално изчезва и пиша на Хари ‚лека нощ'. Той не отговаря преди да заспя.

„Гадост." Силно тропване ме събужда. Веднага се изправям и пускам лампата, за да открия залитащия Хари, опитващ се да навигира из тъмната стая.

„Какво правиш?" – питам го. Когато той ме поглежда, очите му са зачервени и влажни. Пиян е. Супер.

„Дойдох да те видя." – казва той и се просва на стола.

„Защо?" – изхленчвам аз. Искам да бъде тук, но не пиян и в два сутринта.

„Защото ми липсваше."

„Тогава защо си тръгна?"

„Защото ме дразнеше." Ауч.

„Лягам си. Пиян си и очевидно пак ще се държиш гадно."

„Не се държа гадно, Луи. И не съм пиян, окей, пиян съм, е и?"

„Не ми пука, че си пиян, но утре съм на лекции и трябва да спя." Бих останал цяла нощ с него, ако знаех, че няма през цялото време да се заяжда.

„На лекции си." – подиграва ми се той. „Може ли да си по-смотан?" – засмива се той.