After (Larry Stylinson), българска версия

Глава 44

Отварям пасажерната врата и се качвам в колата на Хари. Независимо колко усилено се опитвах да го избегна цяла седмица някак си се озовах в колата му. Той не ме поглежда докато закопчавам колана си. Започвам да си играя с подгъва на потника на Тристан. Оставаме тихи докато той отбива от паркинга. Толкова съм му благодарен, че не позволи на Моли да дойде с нас, бих предпочел да вървя до стаята.

„Каква е тази нова визия?" –пита той, когато се качваме на магистралата.

„Ъмм... е, Стеф искаше да опита нещо ново с мен." – отговарям аз, но задържам погледа си върху преминаващите сгради покрай нас. Обичайната му музика пълна с крясъци струи тихо от колоните.

„Малко е прекалено, не мислиш ли?" – пита той и аз стягам юмруци в скута си. Значи това е планът за днес, да ме напада през целия път до стаята.

„Не беше нужно да ме караш до вкъщи, а и не знаех, че ще идваш и ти иначе никога нямаше да дойда." Облягам глава на прозореца, опитвайки се да направя възможно най-много място помежду ни.

„Не ставай толкова предпазлив, казвам само че грима е малко в повече."

„Е, хубаво, че не ми пука какво мислиш, но съм изненадан, че не ме харесваш така взимайки предвид непоносимостта ти към обичайния ми външен вид." – сопвам му се аз и затварям очи. Вече съм изтощен от това да бъда около него, а той изсмуква последната ми останала енергия.

Чувам го да се смее тихо и се пресяга да изключи радиото напълно.

„Никога не съм казвал, че има нещо лошо във външния ти вид, в дрехите ти, да, но в сравнение с тези дрехи предпочитам да виждам ужасните какита." – опитва се той да обясни, но отговорът му няма смисъл.

„Чу ли ме, Луи?" – пита той и аз усещам ръката му върху бедрото си. Отдръпвам се от докосването му и отварям очи.

„Да, чух те. Просто нямам какво да ти кажа. Ако не харесваш начина, по който съм облечен не ме гледай." Единственото нещо, което излиза от говоренето с Хари е, че веднъж в живота ми мога да кажа точно каквото ми е на ума без да се притеснявам дали ще нараня чувствата му, защото той няма такива.

„Точно това е проблемът тук, нали? Че не мога да спра да те гледам?" – думите напускат устата му и аз обмислям дали да не отворя вратата и да скоча на асфалта.