After (Larry Stylinson), българска версия

Глава 71

Когато влизаме в къщата Каран и Кен седят на дивана в дневната и и двамата ни поглеждат.

„Хари! Какво се е случило?" – пита Кен с паникьосан глас.

„Добре съм." – отговаря раздразнено Хари.

„Бил се е, не ми каза с кого или защо." – обяснявам аз.

„Стоя точно тук и казах, че съм добре." – сопва се Хари.

„Не му говори по този начин." – скастрям го аз и очите му се разширяват. Вместо да ми се разкрещи той ме хваща за китката с наранената си ръка и ме издърпва от стаята. Чувам как Кен и Каран говорят за окървавения вид на Хари докато той ме тегли нагоре по стълбите. Когато стигаме до стаята му той ме обръща, приковава и двете ми китки до стената и пристъпва напред, оставяйки само няколко инча помежду ни.

„Никога повече не прави това." – казва той през зъби.

„Кое? Пусни ме." – казвам му аз, а той извърта очи преди да ме пусне и да отвори вратата на стаята. Той пристъпва към леглото си, а а аз оставам близо до вратата. Кен и Каран вероятно се питат, защо Хари продължава да идва тук. Никога преди не е идвал.

„Не ми казвай как да говоря на баща си. Притеснявай се за твоята връзка с твоя баща преди да се опитваш да се месиш в моята." Веднага щом думите напускат устата му той осъзнава какво е казал и ме поглежда докато аз отстъпвам назад. „Съжалявам.. Нямах предвид това.. Просто се изплъзна." – опитва се да се извини той.

„Винаги просто се изплъзва, нали?" Не мога да спра напиращите сълзи. Коментарът за баща ми беше прекален, дори за Хари.

„Лу, аз.." – започва той, но се възпира. Какво правя тук? Защо продължавам да си мисля, че той би прекъснал безкрайният списък с обиди, за да проведе разговор с мен? Защото съм идиот, за това.

„Добре съм, наистина. Това си ти, това е, което правиш. Откриваш слабите страни на хората и ги експлоатираш. Използваш ги в твоя полза. Колко дълго чака да кажеш нещо за баща ми? Вероятно си чакал подходяща възможност откакто се запознахме!" – изкрещявам аз.

„Мамка му! Не, не съм! Не мислех, когато го казах! И ти не си невинен тук, провокира ме нарочно!" – изкрещява той по-силно и от мен.

„Провокирах те? Аз те провокирах!? Просветли ме, моля те!" – почти извиквам аз. Знам, че всички в къщата могат да ме чуят, но за първи път не ми пука.