After (Larry Stylinson), българска версия

Глава 23

    Когато се връщам в стаята си Тристан още не се е прибрал. Лекциите му продължават два часа след моите. Докато подреждам учебниците и записките си, за да почна да уча се обаждам на Натали. Не вдига. Трябва да е заета. Иска ми се да беше тук с мен сега. Всичко щеше да е толкова по лесно и удобно. Можехме да гледаме филми и да учим заедно. Вината, че целунах Хари ме изяжда. Натали е толкова сладка и не заслужава да и бъде изневерявано. Такъв късметлия съм, че я имам в живота си. Тя винаги е била насреща ми и ме познава по-добре от всеки друг. На практика с нея се познаваме откакто се помним. Когато родителите и се преместиха надолу по улицата аз бях на седмото небе, че ще имам връстник, с кого да излизам и още по щастлив, когато я опознах. Тя беше стара душа като мен. Прекарвахме времето си в четене, гледане на филми и внасяйки живот в стария парник в задния двор на къщата на майка ми. Парникът вече беше моят спасителен фар. Когато баща ми се напиваше аз се криех там и никой не знаеше къде съм освен Натали. Нощта, в която той ни напусна беше ужасна за мен. Майка ми отказваше да говори за това. Това би разрушило перфектната фасада, която си е изградила. Въпреки, че го мразех, защото пиеше толкова много и че биеше майка ми се нуждаех от неговото бащино присъствие. Чувах звук от счупване на стъкла от парника и когато утихна чух стъпки. Бях ужасен, че това е баща ми, но беше Натали. Никога в живота си не съм бил по-щастлив, че виждам някой и от тогава сме неразделни. През годините приятелството ни се превърна в нещо повече и нито един от нас не е ходил с никого другиго.

    Писах и, че я обичам и реших, че ще си взема кратка дрямка преди да започна да уча. Изваждам пленера си и проверявам задачите си, за да се уверя, че ще мога да вместя двайсетминутна дрямка. И десет минути не са минали и на вратата се почуква. Тристан трябва да е забравил ключа си. Разбира се, че не е той. Хари е.

„Тристан още не се е прибрал." – казвам и се връщам обратно в леглото си, оставяйки вратата отворена. Защо въобще почука. Знам, че Тристан му е дал дубликат на ключа, ако някога случайно се заключи отвън. Ще трябва да говоря с него за това.

„Ще го изчакам." – казва Хари и сяда на леглото на Тристан.

„Настанявай се." – изхленчвам и игнорирам смеха му докато се завивам и затварям очи. Няма начин да заспя, знаейки, че Хари е в стаята, но предпочитам да се преструвам, че спя вместо да трябва да водя неловък груб разговор, който е неизбежен между нас.