After (Larry Stylinson), българска версия

Глава 9

„Кажи ми, ако имаш нужда от нещо." - казва ми. Той е толкова добър човек, чудя се, защо движи с Хари?

„Можеш ли да ми помогнеш да намеря Тристан?" - питам го и той започва да се смее. Вдига ръка и посочва към съседната стая. Чувам ахването си, когато го забелязвам. Той, заедно с едно момиче и едно момче, танцуват на масата в хола. Още една пияна девойка се присъединява към тях, а ръцете на Тристан се впиват в бедрата и. Очаквам да го зашлеви, но тя само се усмихва и той започва да се отърква в нея. Оу.

„Луи, те просто танцуват." - усмихва се Найл и се засмива на тревожното ми изражение. Те не просто танцуват, а се опипват и се отъркват един в друг.

„Да.... знам." - казвам въпреки, че не е толкова нормално за мен. Натали и аз дори не сме танцували така преди, а ходим от две години. Натали! Когато изваждам телефона си имам три непрочетени съобщения.

*Там ли си, Луи?*

*Ехо? Добре ли си?*

*Луи? Да се обадя ли на майка ти? Започвам да се притеснявам.*

Набирам номера и толкова бързо, колкото пръстите ми позволяват, молейки се да не е звъннала на майка ми. Тя не отговаря и и пиша, за да я уверя, че съм добре и няма нужда да и звъни. Тя ще се побърка, ако разбере, че съм на купон в къща на братство в първия уикенд от колежанския ми живот.

„Хей, Найл!" - извиква пияно Тристан, влизайки в кухнята. Ръката му се увива около раменете ми, поклащайки се напред-назад. „Забавляваш ли се?" - съумява да изрече той. Очевидно е повече от натряскан. „Мисля, че имам нужда от... стаята започва да се върви, Лу.... имам предвид върти." - той се засмива и тялото му се накланя напред.

„Ще повърне!" - казвам на Найл и прехвърляме ръцете му върху раменете си.

На практика го влачим нагоре по стълбите и Найл отваря една врата. Баня. Разбира се, когато на мен ми трябваше не можах да я намеря. Оставяме Тристан на пода пред тоалетната и той веднага започва да повръща. Извръщам се и запушвам носа си, опитвайки се да не повърна и аз. След повече повръщане отколкото мога да понеса той спира и грабва кърпата от ръцете на Найл.

Помагаме му да отиде до стаята отсреща и го оставяме да легне на леглото. Панирам се, когато Найл си тръгва. Не мога просто да го оставя тук в несвяст на някакво случайно легло. „И ти можеш да останеш тук." - казва Найл, сякаш е прочел мислите ми.

„Благодаря." - казвам му, а той се усмихва и напуска стаята. Оглеждам наоколо и забелязвам полица с книги, покриваща една от стените. Приближавам се до нея и започвам да разглеждам заглавията. Впечатлен съм от притежателя на колекцията. Има много класики, включително всичките ми любими. Хващам 'Брулени хълмове' и я издърпвам от лавицата. В лошо състояние е, страниците издават колко много пъти е била четена.

„Защо, по дяволите, си в стаята ми?" - ядосан глас гръмва. Вече познавам този акцент. Хари.