The end of the beginning

18.In which London awaits them

18.In which London awaits them

************************************************************************************************

-Какво е това?
-За Бога, Лилиана, просто го отвори.
-За пръв път ме наричаш Лилиана.
-Това ти е името, нали?
-Да, но не ми харесва да ме наричаш така.
-На мен също. Просто отвори подаръка.
-Добре, добре.
Отворих малката кутия и в нея имаше два билета.
До Лондон.
Два билета.
-Хари? Какви са тези?
-Кълна се, Лил, ще тръгна, ако още веднъж ме питаш „какво е това".
-Билети за Лондон?! Луд ли си? – засмях се. –Можем ли да идем? –попитах през ентусиазиран смях.
-Разбира се, че може. – хвърлих се на врата му. –Вашите са съгласни, доктор Грийн каза, че можем да идем, само не трябва да се натоварваме или стресираме.И двамата.

-Това въобще възможно ли е в Лондон? – целунах бузатаму, после устните; сладко, но кратко.
-Обичам те.
-Обичам те. –този път целувката бе по-дълга; опитах се да покажа на мистериознотоми момче точно колко му бях благодарна, но това просто не бе възможно, защотому бях безкрайно благодарна. И не само заради тази .. уникална възможност, но иза всичко, което някога е правил за мен; за всяко малко нещо, което ми еподарявал; за всяка целувка, за всеки поглед, който ме е карал да живея.. затова, че той е тук. Жив. Диша.
За това, че той е .. той.
Хари.
Мистериозното ми момче.
***
-Кога заминавате?
-Другиден. Връщаме се след седмица.
-Ще ми липсваш.
-Трябва да свикваш. – опитах се да направя шега, но не се получи..-Нямахпредвид това, Кас. Ела тук. – тя дойде и ме прегърна силно, отново казвайки ми,че ще й липсвам. Този път нямаше предвид малката ми екскурзия.

След малък разговор с най-добрата ми приятелка, доста бременна, тя си тръгна иХари дойде. Помогна ми да си приготвя багажа, като през повечето време мепиташе защо са ми толкова дрехи и какво е това, онова.., но все пак ми помогна.След това явно сме заспали, защото когато се събудих бяхме сгушени, а не сиспомням да сме правили подобно нещо.
На другия ден имахме разговор с мама, тате и Барбара поотделно, всеки от тяхказвайки ни да внимаваме и да се обаждаме всеки ден.
И тръгнахме.
Хванати за ръка, прегърнати, тръгнахме към Лондон.
-Зачеркна ли „Лондон" от списъка? – попита ме мистериозното ми момче всамолета.
-Изхвърлих списъка, когато те срещнах. Или всъщност, когато ми го върна, защотоми го бе откраднал.
-Не съм го откраднал! Просто падна, когато бе заета да ме целуваш. А и защо сиго изхвърлила? Беше важен за теб.
-Ти ме целуна пръв, а ако не си спомняш – аз не исках. И да, беше важен, но тиси по-важен. Ти изпълни всичките ми желания, които не бяха в списъка. –усмихнах му се.
-Добре, тук определено лъжеш. – засмя се звучно. –Не си спомням да съм те каралда правиш нещо, което не искаш, прав ли съм? – кимнах. – Тогава мисля, четрябва да измислиш някакво извинение за това, което каза, защото доста менарани.
-Смятай го за направено. – изкикотих се, целувайки го набързо.

След няколко часов полет, бяхме в Лондон и с такси стигнахме до роднатакъща на Хари. Бе красива – студена, но красива. Имаше огромно дърво отпред, бена два етажа, единия – горния, бял, придаващ още по-студен вид на къщата, номного красив.
Изведнъж сърцето ми се стегна, осъзнавайки, че спомените, които Хари е ималтук, са отдавна забравени и няма шанс тази къща отново да стане дом.
-Лил? – не осъзнавах, че плача, преди мистериозното ми момче да попречи напоредната сълза да се стече по вече мокрото ми лице. –Какво има?
-Нищо, аз просто.. не знам.. просто, не знам, Хари, аз толкова съж-
Бях прекъсната от познатите меки и плътни устни на моето момче, разбивайки се вмоите, целувайки ги страстно, бавно и толкова прекрасно; и двамата усещахмесълзите ми и целувката бе дори по-истинска, по-интимна.
С Хари споделяхме най-хубавите си моменти, както и най-лошите; споделяхме едносърце.
И го доказвахме всеки ден: на себе си, на другия, на всички около нас.
-Обичам те. – шепот излезе от устните му, влизайки в моите.
-Обичам те. –шепот излезе от устните ми, връщайки се в неговите.

След това влязохме в къщата на Хари и още една изненада ми бе поднесена:майката на Хари беше излязла от психиатричната клиника и си бе вкъщи. С Хари. Смен.
С нас.
В дома си.
Когато ме видя, веднага ме прегърна, целувайки ме; инстиктивно, аз също обвихръце около тялото й, вдишвайки аромата й.
-Ти трябва да си прекрасното момиче, за което момчето ми постоянно говори.
Просто се усмихнах нервно.
-Мамо, не от вратата. – засмя се Хари.
-О, ела тук, момчето ми. – изведнъж се разплака тя, прегръщайки го силно,толкова силно, че дори аз усетих прегръдката й.
-Здравей. – усмихна й се той. –Нали си добре? – тя кимна. –Тогава и аз съмдобре. – целуна я по бузата. –И да, това е Лил.
-Здравейте! – казах, отново приближавайки се до нея, за да я прегърна силно. –Немога да повярвам, че Ви срещам, толкова се радвам.
-О, мила. По-прекрасна си дори от описанието на Хари.
Усмихнах й се, руменина избивайки на бледото ми лице.
-Сега отивайте да разопаковате, нека Хари ти покаже къщата, а аз ще направявечерята. – нареди.
-Благодаря за всичко, г-жо Стайлс.
-О, мила, не ме наричай така. Кара ме да се чувствам стара. – засмя се. –За тебсъм Ан.
-Благодаря ти, Ан. – още веднъж изтичах до нея, този път целувайки другата йбуза. –За това, че си създала възможно най-перфектния човек на Земята. – прошушнахй.
-А аз благодаря на Бога, че е срещнал точно теб. –прошушна ми тя, целувайкибузата ми. – Сега отивай горе, мила.

Така и направих. Качих се горе, където Хари дори не изчака да затворя вратата,а направо ми се нахвърли, целувайки всяка част от мен, шепнейки ми, че меобожава, прегръщайки ме – нежно събличайки ме, за пореден път ставайки едно..
Утре ще се справим с всичко лошо. Днес бе ден, изпълнен с красиви емоции ипреживявания..