The end of the beginning

6. In which, maybe, they're meant to be

6.In which, maybe, they're meant to
*********************************

Yellow diamonds in the light

Now we're standing side by side

As your shadow crosses mine

What it takes to come alive

It's the way I'm feeling I just can't deny

But I've gotta let it go

Изпях, без дори да гледам текста. Знаех го като дланта си; сега, пеейки го в тази ситуация и толкова близо до Хари, сякаш е писана за мен.

We found love in a hopeless place

We found love in a hopeless place

We found love in a hopeless place

We found love in a hopeless place

Пеехме заедно, чувството – нереално.

Shine a light through an open door

Love and life I will divide

Turn away 'cause I need you more

Feel the heartbeat in my mind

It's the way I'm feeling I just can't deny

But I've gotta let it go

Хари отново използва магическия си глас, толкова прекрасен, мъжествен; истински.

We found love in a hopeless place

We found love in a hopeless place

We found love in a hopeless place

We found love in a hopeless place

Включих се и аз. Това, което чувах.. гласът ми, в смесица с този на Хари, този така дрезгав и дебел, моя – нежен и така деликатен, почти неясен, сравнен с този на Хари.

Yellow diamonds in the light

Now we're standing side by side

As your shadow crosses mine (mine, mine, mine)

Пеех, докато той повтаряше тази малка, на пръв поглед нищо значеща думичка: моя.
В текста значеше съвсем различно нещо от това, което аз и Хари мислехме.

We found love in a hopeless place

We found love in a hopeless place

We found love in a hopeless place

We found love in a hopeless place

И завършихме песента.
Гледайки се.
Очите ни бяха като Земята; моето кафяво допълваше горското зелено, което той притежаваше.
Казвайки си неща, които устните ни не могат.
Или могат, но не с говорене.

-Е, Чърчил, как беше?
- Бях доста добра, благодаря ти.
- Така е, не мога да го отрека. – засмя се той. – Още ли мислиш, че не ме искаш?
- Добре, нека забравим за това.
- Съгласен.
- Съгласна.
- Сега нека продължим със забавлението! – хвана отново ръката ми, излизайки през вратата.