The end of the beginning

12.In which a birthday party is thrown

12.In which a birthday party is thrown

************************************************************************************

-Лил?
-Здравейте. – усмихнах се на Барбара, а след това върнах погледа си към Хари. – Малко подранихме. Какво става?
-Нищо. – каза той, чешейки се нервно зад врата. –Не сте подранили. Точно навреме сте.
-Здравей, мило момиче. Честит рожден ден! – Барбара ми каза, докато ме взе в прегръдките си, обивавайки ръце около малкото ми, сравнено с нейното, тяло.
-Благодаря ти, Барбара. Много мило от твоя страна да позволиш да сме тук.
-Разбира се. Забавлявайте се, аз ще ви оставя. –пусна ме от прегръдката си, обръщайки се към Касима. – А ти трябва да си помощничката на племенника ми, ако не греша? – Кас кимна. – Приятно ми е, аз съм Барбара.
-И на мен ми е приятно, Барбара. Аз съм Касима.
-Какво красиво име! Подхожда ти. –лелята на Хари прегърна и нея, махайки ни за довиждане. – До скоро, деца. Забавлявайте се.
-Е, какво сте измислили вие двамата? – гледах ту към най-добрата си приятелка, ту към мистериозното ми момче.
-Изненада, малката. –каза Хари, хващайки ръката ми. Влязохме в дневната, където имаше толкова много хора – леля ми Катрин с чичо Мейсън и сина им – братовчед ми Ник, брата на Касима – Зейн, най-добрите ми приятелки от гимназията, Ела и Виктория, момчето, което харесвах във втори клас – Тио, и с което се смяхме, когато му разказах, дори близначките, с които се запознах миналата година в болницата – Джиджи и Хейли.
-Изненада! – извикаха всички в един глас.
Не знаех, че плача, докато не усетих как Хари изтрива сълза от бузата ми; обичах това момче повече от живота си.
-Господи, Хари..толкова много ти благодаря! – изплаках върху рамото му.
-Не плачи, малката, обичам те. Виж, всички искат да те поздравят.
Обърнах се към хората, които гледаха към мен.
-Честит Рожден Ден, Лилиана! – отново извикаха всички.
-Благодаря ви. – проплаках.
-Сега нека се забавляваме, сестро. – каза Кас в ухото ми, като в същия момент музика оглуши пространството.
***
-Да, разбира се! А ти спомняш ли си, като с Кас ти откраднахме онази количка с дистанционно управление? Подаръка за 10-тия ти рожден ден, мисля? – Зейн кимна. – С Кас си говорихме за това днес и аз намерих количката, още я пазя! – засмях се, карайки и него да се засмее.
-Трябва да ми я върнете! Вие двете бяхте големи палавници като малки. – усмихна се. – Като гледам татуса на сестра си, май и сега не е по-различно. –подразни.
-О, не, не! Това е изцяло работа на сестра ти. Мен не ме бъркайте, тя го реши – тя го направи! – казах през смях, когато Хари дойде зад мен и ме прегърна. – Хей, мистериозно момче. Запознай се със Зейн, брата на Кас.
-Ние вече се познаваме. – отговори ми той.
-Така ли? Би ли ни разказал? – попитах го.
-Няма нищо интересно. Преди да дойда тук, се запознахме в Лондон и оттогава имаме контакт. Но разбрах вчера, че е брат на Касима. – каза, целувайки шията ми отзад, карайки ме да потрепна.
-Какъв малък свят. – каза Зейн.
-Да. –отговорих му.
-Братко, какво ще кажеш да оставим влюбените и да имаме малко брат-сестра време? – обърна се Касима към брат си.
-Не знаех, че си толкова жестока, Лилиана. – пошегува се Зейн.
Всички се засмяхме и Зейн и Кас изчезнаха някъде в тълпата.
-Наслаждаваш ли се на партито ти? – попита мистериозното ми момче, търсейки очите ми, все още прегърнал ме.