The end of the beginning

11.In which a birthday party is almost thrown

11.In which a birthday party is almost thrown  
*********************************************************************************************
  -Можете да си изберете дизайн от там. – татуиста посочи изложените на стената и пред нас дизайни. – Или можете да си изберете да пише нещо, просто трябва да ми кажете какъв шрифт и размер да бъде.
-Не мога да повярвам, че правим това.
-О, хайде де, отпусни се малко! – извика ентусиазирано Кас.
-Напомни ми отново, защо я взехме с нас? – попитах Хари.
-Защото ти е приятелка. –отговори той.
-Да. Да, приятелка ми е. – стиснах ръката й.
-Кас, какво си избра?
-Не знам още.. А ти?
-Искам да е цитат. Нещо, с което да си напомням, че съм млада.
***
-Какво ще бъде?
-"But for now we are young". Искам да е на място, където е по-.. по-близо до мен, до сърцето ми.
- Може би на ребрата?
- Да. Перфектно. – усмихнах се на татуста.- А ти няма ли да си направиш? – обърнах се към Хари.
-Не. Имам достатъчно. –засмя се той.
-Знаеш ли, Лили – нали мога да те наричам така? – кимнах. – когато Хари беше на 15, дойде тук пиян и поиска да му направя този татус – той посочи към котвата на китката на ръката на мистериозното ми момче. – Но не гледай котвата, нямам предвид нея.Виж под нея. – засмя се.
-Какво пише? – попитах Хари, щом не можах да прочеа написаното.
-„Не мога да се променя".
-Защо си искал да го покриеш?
-Ще говорим друг път за това. – усмихна се лениво.
***
-Харесва ми как стана, момиче. Ще го снимам и ще го сложа в примерните дизайни, ако не е проблем за теб? – попита татуиста, чието име разбрах, че е Барни.
-Разбира се, че няма проблем. И на мен много ми хареса. – казах, докато оглеждах себе си в огледалото. Татуса бе доста семпъл, малък и много мой. Обожавам как стана; значи много за мен.
Хари ме прегърна отзад, наслаждавайки се на татуса. Премести очите си от татуса към моите очи в огледалото.
„Обичам те." – очите му казваха.
„Обичам те." – моите отговаряха.
-Нека видим какво има Касима.
-Не.
-Как така „не"?
-Не. Просто не. –усмихна се игриво.
-Какво криете от мен? – тогава Касима излезе, ръката й – върху ключицата, сякаш криейки нещо.
-Хари, не мога вече да издържам, нека й кажем!
-Какво има? Притеснявате ме. – казах.
Изведнъж, ръката на Кас се премести от ключицата й, откривайки гледката – „Лилиана" изписано на нея.
-Касима, какво по дяволите си направила?
-Не ти ли харесва, Ан? Аз мисля, че стана прекрасно. – усмихна се на отражението си в огледалото.
-Кас, защо го направи? Нали осъзнаваш, че това ще бъде на теб, докато умреш?
-О, да, Лилиана, осъзнавам го и бих го направила още хиляди пъти.
-Но.. защо?
-Защото искам винаги да бъдеш близо до мен. Честит рожден ден, Ан.
-Мамка му, Кас, толкова те обичам. – казах й я прегърнах. – Глупаво момиче.
-Това, и ако бебето ми е момиче, определено това ще бъде името й. – прошушна ми.
-О, Кас, сериозно ли ще ме накараш да заплача? – попитах саркастично, съвсем леко хлипайки върху рамото й.
-Обичам те, Лилиана. Благодаря ти за всичко.
-Аз също, сладка. Аз също.
-Момичета, с удоволствие бих останал, за да се порадвам на сближаването ви, но нали знаете? Времето е пари. А парите ми трябват, за да направим запомнящо се парти за рождения ден на моето момиче. Така че, нека побързаме. – прекъсна ни мистериозното ми момче.

Моето момиче.
Моето момиче.

Твоето, Хари, твоето.
***
-Защо просто не идеш с него? – попита Касима, след като вече се прибрахме и се бяхме разположили на леглото.
- Не иска. Искал сам да приготви всичко.
- А, ясно. – засмя се. – Ами вашите? Каза ли им, че партито ти ще бъде у тях?
- Да. Но им казах, че и госпожа Стайлс ще бъде там, така че се съгласиха.
- Хитрата ми Лилиана. – засмя се още веднъж, карайки и мен да се засмея. – Не мога да повярвам, че ставаш на 16! Спомням си, когато бяхме малки и се карахме за играчките на брат ми, защото и двете не бяхме нормалните момичешки момичета. – каза през смях.
-О, да, даже мисля, че още пазя онази зелена количка, която откраднахме от Зейн. Беше ужасно от наша страна да му откраднем подаръка за 10-тия му рожден ден. – засмях се при спомена. – Какво прави той сега така или иначе? Къде е?
- Сега е в Лондон. Има договор със звукозаписно студио. Догодина отново е в Хималаите.
-Ясно. Не се задържа на едно място този твой брат. Но и ти не си по-различна.
-Да. Да, така е. – изведнъж стана сериозна.
-Нямах това предвид, Кас. Съжалявам. – прегърнах я.
-Знам. Обичам те и ти благодаря.
-Аз също, Касима. Много. Какво ще правиш сега? Сигурна ли си, че искаш да отгледаш детето? Сама?
-Сигурна съм. Цял живот бягам от всичко и всички, не искам това и за бебето. –погали корема си. – Ще направя всичко възможно това дете да има това, което аз нямах. Което аз нямам.
- Гордея се с теб, сладка. Толкова много.
-Мога да благодаря единствено на теб, Лилиана. Ти си човека, който ме вдъхновява. Ако ме попитат кой ми е най-близък, кой обичам най-много, ще отговоря теб.
-Добре, спри тук. Ще се разплача за втори път днес, а в живота си не съм плакала толкова. – засмях се, но този път през сълзи.
-Лилиана. Лилиана, ти си един прекрасен човек и много, страшно много ще ми липсваш.
Моменти по-късно бях обляна в сълзи и не ми пукаше.
***
-Какво да облека?!
Никога не съм била от момичетата, които не знаят какво да облекат. Обожавам модата и обичам да се обличам, да се оправям, дори понякога да прекалявам с елегантността и шика, но сега наистина не знаех какво да облека.
Леглото ми бе пълно с рокли и поли, пода – с блузи, потници и ризи.
-Това? – Касима държеше лилава рокля с дебели презрамки и по тялото.
-Не. Твърде.. не знам, няма как да я запълня.
Почукване на вратата.
-Влез! – извиках.
-Момичета, може ли? – попита мама, в ръцете й – огромен плик за дрехи.
-Разбира се, мамо.
-Честит Рожден Ден, миличка. – каза, прегръщайки ме силно.
-Благодаря ти, мамо. – казах й.
-Виж какво ти нося. Надявам се да ти хареса.
Отворих плика, разкривайки синя дантелена рокля. Цялата бе покрита с дантела, малък черен колан покриващ талията.
-Мамо! – заплаках отново. – Прекрасна е, благодаря ти! – хвърлих се на врата й, прегръщайки я силно.
-Обичам те, момичето ми. – заплака и тя. – А и баща ти я избра. – засмя се през сълзи.
Аз също.
-И аз те обичам.

След час приготвяне, Кас и аз излязохме и тръгнахме към задния двор на Хари. Всичко там бе украсено със светлини, а отгоре имаше надпис „Честит Рожден Ден, Лил". Гледката бе достатъчна, за да намокри очите ми за пореден път този ден.
Но кратък разговор ме натъжи и ме накара да се зачудя.
-Трябва да й кажеш, Хари.
-За какво говориш, лельо?
-Знаеш за какво говоря. Кажи на Лилиана в най-скоро време, ако не искаш да я изгубиш. А ти не искаш да я изгубиш.
-От къде знаеш за това?
-Няма значение, момчето ми. Кажи й.

Снимките горе са татусите на Касима и Лилиана х надявам се да ви хареса главата ^^ -author's note