A destiny of flames and magic

Глава 49

Ейдън

Събудих се и протегнах ръка към Аркейн. Нея я нямаше. Мястото ѝ беше изстинало, а завивката беше забърната. Потърках очи и вдигнах поглед към нощното ѝ шкафче. Часовникът показваше десет и половина, а до него бяха оставени купа, кафена чашка и стъклена чаша пълна с вода.

Извих устните си нагоре и се повдигнах на лакът. Както и предполагах в другата чашка имаше кафе, а в купата - овесени ядки с плодове и малко черен шоколад. Беше подредила плодовете във формата на усмихнато личице.

Закусих пред камината, изтегнал се на креслото ѝ. По-късно ми предстоеше среща с човека отговорен за съществуването ми. Интересно как ли щеше да потръгне разговора. Не мислех да му простя, ала можех поне да опитам да се върна към част от старите си навици. Не можех вечно да се крия тук или в моята стая.

Аркейн щеше да дойде с мен. Знам, че нямаше нужда да я моля. Така или иначе щеше да дойде. Само докато понечих да я питам дали иска, тя дори не изчака да довърша изречението. Директно даде съгласието си. Ако този разговор отидеше към прекалено лоша посока, поне щях да имам някой, който да ме успокоява.

„ Стига толкова, Ейдън! Не се тормози повече. Каквото стане." смъмрих се и станах от мястото си. Взех купата и чашата от кафето и тръгнах надолу към кухнята. Можех поне да си ги занеса за миене.

Оставих нещата в мивката и излязох. Бях в малкия коридор, точно на метър от вратата на кухнята, когато чух удар, последван от приглушена ругатня. Обърнах се и я видях да излиза от пералното с голяма кошница в ръце. Ръцете ѝ бяха прекалено къси и едва я държеше, а купчината с чаршафи и дрехи беше толкова висока, че тя беше повдигнала брадичка, за да вижда пред себе си. Засмях се.

- Нужда от помощ?

- О, Ейдън! Станал си. – спря по средата на коридора. – Какво ми се хилиш?

- Нищо. Дай това. – взех кошницата от ръцете ѝ.

- Имах нужда. Благодаря!

- И аз благодаря за закуската. Къде да ги нося?

- Ето там. – посочи един от килерите и закрачи пред мен да отвори вратата.

Отвори я, влязох през нея и стоварих кошницата на земята. Тя влезе след мен и се зае да взима прилежно сгънатите чаршафи от там, и да ги нарежда по рафтовете. Аз се облегнах на един от рафтовете със скръстени ръце и само я наблюдавах.