A destiny of flames and magic

Глава 5

Три дни по-късно беше време за първият ми почивен ден. Предишните дни бяха спокойни. Вършех си задълженията, оставаше ми свободно време за библиотеката, ходех на покрива и най-вече нито един път не срещнах Ейдън.

Исках да използвам деня, за да обиколя най-накрая цялата къща и местата около нея. Вече познавах третият и вторият етаж из основи. Обиколих и западното крило на първия етаж, минах през кухнята, за да стигна до малкия коридор в задната част на имението и се отправих към конюшните. Беше ми любопитно как изглеждат те и оръжейната, и как изглежда и градината отблизо. Няма да крия, че се надявах да срещна определен човек.

Минах през вратата и неочаквано слънчевите лъчи заблестяха в очите ми. Погледнах право пред мен и установих, че всъщност тази врата наистина води до конюшните, но не по начина, по който си мислех. Сградата, от която излизаха звуци на коне, се намираше на пет метра пред мен. Продължих натам и влязох през арката, нямаше врата.

Лъхна ме миризма на фураж и коне. Тръгнах по пътеката между клетките на животните и хвърлях по един поглед във всяка от тях. Конете вътре бяха безупречно изкъпани и сресани. Гривите им лъщяха от чистота и всички бяха от екзотични породи, доколкото успях да преценя. Все пак не съм експерт в тази област. Стигнах до последната клетка и най-накрая открих човека, когото търсех. Младежът с руси коси и сини очи. Беше застанал до черен жребец и го разресваше. Направих се на приятно разсеяна и изглеждах все едно оглеждам коня в срещуположната клетка, когато той ме забеляза.

- Хей, здравей! – подвикна ми той весело.

- Хей!

- Какво те води насам? – попита.

- Днес ми е почивният ден. Исках да го оползотворя като направя цялостна обиколка на мястото. Ти какво правиш?

- Разресвам и последния кон за днес. Правила ли си го преди?

- Да разресвам кон ли? – попитах глупаво, а той кимна. – Всъщност за първи път заставам толкова близо до такова животно, така че не.

- Искаш ли да ти покажа? – каза и се усмихна.

- С радост! – отвърнах и влязох при него. – Какво трябва да правя?

Той ми показа две последователни движения, подаде ми четката и застана зад мен.

- Хайде, сега е твой ред да опиташ! – подкани ме той и аз започнах да спускам четката по тялото на коня, но не ми се получаваше толкова плавно, колкото при него.