Глава 45

24 2 0
                                    

Аркейн

- Ще ни липсвате! – чух да казва кралица Далия.

С Мерил бяхме в каретата, а Ейдън и баща му се сбогуваха с кралското семейство. Виждах ги през прозорчето. След минути тръгвахме обратно към Айзънууд. Жалко, че бяхме тук за толкова кратко, но пък си прекарах чудесно.

- Вие на нас също! – отвърна господин Брукс. – Ще си пишем писма.

- Разбира се! – отвърна кралят.

- До следващия път, Ерик. – другарят ми се прегърна с принца.

- Дръж ме в течение със.... – направи знак с глава към мен. Аз се подсмихнах и завъртях глава на другата страна, за да не види, че се изчервявам.

Казаха си последно довиждане и се качиха при нас в каретата. Ние махахме отвътре, а кралят, кралицата и синовете им от алеята. Когато вече се скрихме от погледа им, се облегнах назад удобно и се взрях в косата на Ейдън.

- Ейдън. – изместих ръката си над главата и пригладих един кичур коса в опит да му кажа, че косата му стърчи отзад. Или не го бях забелязала досега, или се е разрошила при прегръдката му с принца.

- Какво? – засмя се.

- Косата ти се е разрошила. – той я оправи и ме попита безмълвно, само с поглед дали е по-добре, а аз му кимнах.

Баща му се усмихна леко, като ни видя да говорим без, според него, Ейдън да се зъби насреща ми. Това, че се закача и понякога говори малко по остро, отколкото трябва, не значи, че постоянно се държи така. Понякога си мисля, че просто господин Брукс не познава сина си. Или мисля така, защото с мен винаги е мил. Не знам.

През останалата част от пътя зяпах навън, а по някое време дори задрямах. Когато се събудих вече бяхме в Айзънууд, движехме се нагоре по хълма към имението, а навън беше тъмно. Супер, сега нямаше да ми се заспива отново.

В каретата беше топло, но когато стъпих навън, умрях от студ. Тук още нямаше сняг, но пък духаше адски мразовит вятър. Взех багажа си от Каел и бързо закрачих по стълбите нагоре. Господин Брукс вече беше вътре и се качваше към втория етаж. Настигнах го и тъкмо щях да го размина, когато той се обади:

- Благодаря ти!

- Моля? За какво? – обърнах се и го изгледах объркана. Какво бях направила?

A destiny of flames and magicWhere stories live. Discover now