A destiny of flames and magic

Глава 32

Аркейн

Обядът не премина точно по план. Уж трябваше да намокря него, а в крайна сметка аз останах мокра. Поне се забавлявахме. След като приключихме малката си борба, се наложи да побързаме, ако не искахме да ни заварят заедно в трапезарията, или по-скоро да видят него там. Това щеше да повдигне доста въпроси.

Пожелах му късмет в разговора с баща му и го оставих сам. Следващите няколко часа прекарах с приятелите си в библиотеката. Първо отделихме време да им разкажа какво стана, защото Бети ни е чула да се смеем. После избрахме нова книга и започнахме да четем.

Останах до късно на вечеря. Имахме доста да обсъждаме по новата история. В момента седях на бюрото на Ейдън и се опитвах да нарисувам едно красиво цвете, което бях видяла в градината. Уменията ми на художник не бяха особено завидни, но нямах друго занимание. Той се беше изтегнал на леглото и четеше някоя от неговите книги за лечители.

Скицирах по листа вече от половин час и все не се получаваше така, че да ми хареса. Ядосах се, изпуфтях и пуснах молива върху дървената повърхност. Загасих лампата в салона и се върнах в спалнята.

- Отказвам се. – казах, лягайки в леглото.

- Ще успееш. Познавам те. Не се отказваш докато не направиш това, което си си наумила.

- Добре, утре ще опитам пак. – отвърнах намусена.

- Ето това е моето момиче. – каза радостен. - Искаш ли да си лягаме? Стана късно.

- Първо направи някое пламъче. – изпърхах с мигли. – Аз ти показах водните фигурки. Само гледай да не ме подпалиш.

- Не съм си го и помислял. Това е запазено за Джеф и други подобни индивиди, опитващи да те свалят. – засмяхме се и двамата.

Ейдън остави книгата си на шкафчето, дръпна въженцето на нощната лампа и тя угасна. След това разтвори длан и по нея затанцува малко огънче. Размърда леко пръсти и огънят се издигна още малко нагоре. Другата му ръка също заискря. Допря дланите си една в друга и когато започна да ги раздалечава, между тях се оформи кълбо от пламъци. Колкото повече ги раздалечаваше, толкова по-голямо ставаше кълбото.

- Мога да го издигна още нагоре и да осветя цялата стая.

- Наистина ли? – попитах изумена.