A destiny of flames and magic

Глава 39

Тръгнахме по дългите коридори. Озовахме се отново в коридора, по който бяхме дошли, и продължихме по обратния път. Когато стигнахме до второто място, където отново се пресичаха два коридора, свихме вдясно. В тези по-малки коридори нямаше статуи, но пак бяха много красиви и се чувствах като в истинска приказка.

- Нашите стаи са на втория етаж, така че ще повървим малко. – обади се господин Брукс, вървейки най-отпред. – Вашите стаи са близо до нашите, на около една-две врати разстояние.

Ейдън ми беше обяснил, че старите стаи, които са обитавали, когато са живеели тук, са си останали техни. Въпреки факта, че баща му вече не се ползваше с прозвището пръв съветник на краля, положението му беше много високо в двора. Най-добрият приятел на краля откакто са били малки деца. Именно затова никой не е заел стаите им и няма и да ги заеме.

В края на коридора, по който бяхме поели, имаше друго стълбище. Този път с по-малко стълби в сравнение с тези пред портите, за радост. Вече на вторият етаж направихме няколко завоя докато стигнем до задънен коридор. Да си призная, ако тръгна сама, ще се изгубя в тази плетеница от коридори, стаи и стълбища, а още не бях видяла всичко.

Спряхме по средата на коридора пред две врати, разположени точно една срещу друга. До края на коридора имаше поне още четири стаи. Господин Брукс се обърна с лице към нас и заговори:

- Това тук ще са вашите покои през следващата седмица. Тези са твоите, Мерил. – посочи вратата в негово дясно. – А тези са твоите, Аркейн. – посочи отсрещната врата. – После ще имате възможност да ги разгледате. Мерил ела с мен да ти покажа моите покои и къде, какво държа. Ейдън ти вземи Аркейн и направете същото.

- Добре. – отвърна му той и тръгна в обратната посока, натам откъде бяхме дошли.

Баща му продължи заедно с колежката ми към дъното на коридора, а аз последвах другаря си по петите. Не вървяхме дълго. Той спря с ръка на дръжката на врата, от същата страна, от която беше и моята стая. Нямаше други стаи помежду им, но стената беше доста голяма, така че се обзалагам, че покоите му включваха не само обикновена спалня и баня.

- Готова? – обърна се да ме погледне и се усмихна с единия край на устните си.

- Хайде! – отвърнах нетърпеливо.

Той отвори вратата и ме поведе вътре, светвайки лампите. Озовахме се в голяма дневна. Насреща ми имаше три прозореца, под които беше разположен тъмнокафяв диван с масичка от светло дърво и под тях тъмночервен килим. Масичката беше заобиколена и от две кресла със същата кафява тапицерия като дивана. От лявата ми страна имаше бюро, съвсем малко по-мъничко от неговото в имението. От дясната имаше голям рафт отново с книги. Явно навсякъде си съхраняваше такива. Като изключим вратата, през която влязох, в стаята имаше още две врати, на другите две стени.