Снощи преди да си легна посетих покрива за пореден път. Този път, за моя радост, не получих компания. Днес обаче сама щях да се натреса на въпросната компания и да се наслаждавам на малкото представление, което намислих.
Сутринта помолих Бети аз да поема сервирането на обяда и на вечерята на Ейдън. Тя се съгласи при условие, че не замесваме останалата част от персонала в нашата малка война, за да не ги вкарам в беля. Не исках други хора да страдат покрай това и разбира се, приех условието й.
Първо почистих стаите, които главната прислужница ми възложи за чистене и после отидох в кухнята при Гус. Идеята беше да пусна пипера в храната още докато се готви. Така нямаше да разбере, че нещо не е наред докато не започне да яде. Изрично предупредих Гус, че слагам нещо в тенджерата с обяда на Ейдън и му казах, че не е добра идея да опитва. Той чул, че нещо сме се сдърпали затова реши да ме послуша.
֎
Ейдън седеше на подредената маса в трапезарията и чакаше някоя от прислужниците да му сервира. Не знаеше коя. Аз вървях по коридора натам и носех подноса с храната, усмихвайки се доволно. Щеше да е забавно.
В момента, в който приближих арката между всекидневната и трапезарията, си придадох онази смразяваща кръвта физиономия. Изглеждах сякаш нямам ни най-малкото желание да съм там, още повече пък да му сервирам. Не знам как успях да го направя при положение, че отвътре кипях от очакване. Щом ме зърна, Ейдън повдигна вежди и изви устните си в садистична усмивка.
- О, кого са ми изпратили! – възкликна доволен. „ Само си хапни и ще разбереш." мислех си.
Сложих не особено внимателно чинията пред него, оставих тази с десерта настрани, налях му вода и казах с чиста неприязън:
- Приятен обяд, господине! – и се дръпнах настрани. Разбрах, че определено ставам за актриса. Успях да го изиграя много правдоподобно.
- На някого май са му се скарали за отношението към господарите, а? – отбеляза насмешливо докато поднасяше вилицата към устата си. А аз само това и чаках.
Скръстих ръцете си пред гърдите, повдигнах брадичка и го гледах високомерно. Нямаше и две секунди от момента, в който сдъвка втората си хапка и започна да се поти. Явно не му направи впечатление колко е люто едва от втората хапка и продължи да си хапва. Това й харесвах на тази подправка, не действаше на момента от поглъщането, а малко след това.
أنت تقرأ
A destiny of flames and magic
الخيال (فانتازيا)Едно момиче, останало без семейство, на което да се опре, и без приятели. Младата прислужница Аркейн трябва да преживява сама и да работи неуморно ден и нощ, за да изкара достатъчно средства. Докато една вечер не среща елф, който не само ѝ дава рабо...
