A destiny of flames and magic

Глава 24

Пет часа. Време отново да ставам. Когато се събудих, още лежах по гръб. Ейдън се беше завъртял по корем, а ръката му лежеше на моя. Повдигнах я, за да стана. Измъкнах се от леглото и отидох до стола. Съблякох пижамите, нахлузих униформата, вързах наново косата си и тръгнах да излизам.

- Приятна работа! – чух го да казва провлачено.

- Благодаря!

- Няма ли целувка? – изръмжа обидено от завивките.

Върнах се обратно и го целунах по бузата.

- Доволен?

- Много. – ухили се широко като котка, все още със затворени очи, а аз излязох от покоите му.

Минах през стаята си да оставя пижамите и да си измия зъбите. След това слязох да закуся.

֎

Днес за закуска имаше питки със сирене. На масата бяха сложени и много бурканчета с конфитюри. От малини, ягоди, боровинки, къпини и много други. Дръпнах си стола, настаних се и посегнах към едно от бурканчетата. Тъкмо слагах и питки в чинията си, когато Бети влезе в трапезарията.

- Добро утро! – поздравих я.

- Добро утро! Как си днес?

- Супер. Вече няма и следа.

- Радвам се.

Тя също си напълни чинията и започнахме да се храним. По едно време започна да се държи странно. Бърчеше нос сякаш души нещо и се наведе леко към мен.

- Какво правиш? Странна си. – казах през смях.

- Мирише ми...на нещо познато. Някакъв мъжки аромат.

- Моля, какъв аромат? – почнах да пелтеча. Тя подуши още малко въздуха и каза:

- Сетих се. Това е мускус и сандалово дърво. Защо миришеш на него? Маслото за тяло с мускус обикновено го носим на Ейдън.

- А, това ли? – засмях се леко напрегнато. – Помирисах го веднъж, когато оставях от тях в банята му и ми хареса затова си взех едно шишенце. Да не е проблем?

- Не. Ние също използваме от маслата в килера. Просто не съм виждала някой друг да взима точно от този. Малко хора го харесват.

- Еми, да приемем, че аз съм една от тях. Че и момиче. – засмях се леко.

- Да. – тя също се засмя. Мислено си отдъхнах. „Успях да се измъкна."