Глава 15

32 6 0
                                    

Беше десет часа и вече бяхме близо до имението. Вървяхме близо един до друг, този път обаче мълчахме. Като никога досега. Не съм предполагала, че е възможно след толкова много смях гласът ти да прегракне, но ето че се случи. Нямаше смисъл да напрягаме гърлата си затова единодушно решихме просто да замълчим.

Минахме през масивните черни порти, отварящи пътя към къщата. Стражите вече ни познаваха добре и не беше нужно да ги предупреждаваме на излизане. Движехме се бавно и спокойно. Не беше късно, а и нямаше за къде да бързаме.

Като наближихме фонтана по средата на алеята незнайно защо пуснах поглед по прозорците. За момент ми се стори, че видях някого на един от тях, но когато погледнах отново, него вече го нямаше. Явно се бях объркала.

Изкачихме стълбите пред входа и влязохме. Минахме и през другите стълбища в пълно мълчание, единственият звук наоколо беше този от стъпките ни. Като стигнахме до моята врата казах тихичко:

- Лека нощ!

- Лека нощ! – също прошепна Дилън.

Влязох в стаята си и отидох направо в банята. Пуснах водата да напълни ваната докато се съблека. Предишния ден си бях донесла едно малко панерче, в което да събирам дрехите си за пране. Така щеше да е по-лесно да ги нося в пералното.

Съблякох дрехите от тялото си, вързах косата си на кок, за да не я мокря, и се потопих в горещата вода. Краката ме боляха от разходката и от танците затова не мислех да стоя много във ваната, а направо да си легна. Хванах гъбата за баня, сложих малко масло за тяло на нея и започнах да се мия.

Десет минути по-късно вече бях изкъпана, подсушена и облечена с нощница. Загасих нощната лампа, седяща на шкафчето до леглото ми, и си легнах.

֎

Отново ден за чистене на втория етаж. Прислужниците в имението бяхме четири и постоянно се въртяхме по етажите. Едната поемаше трапезарията и всекидневната на господарите, другата чистеше втория етаж, третата беше на последния, а главната прислужница се грижеше всичко да е изрядно навсякъде и също обикновено тя чистеше стълбищата. За сервирането се редувахме по две, всеки ден различна двойка. Бети беше съставила някакъв график, по който да се водим.

Сутринта в нашата скромна трапезария заварих подноси с бъркани яйца, бекон, препечени филийки, различни видове сирена и голямо плато със свежи домати и краставици. Не съм предполагала, че нещо толкова просто като бъркани яйца може да се направи толкова вкусно. Гус и Лино определено бяха много добри готвачи. В ястията им винаги имаше голямо разнообразие от подправки, които само правеха храната още по-вкусна.

A destiny of flames and magicWhere stories live. Discover now