A destiny of flames and magic

Глава 21

- Лиглоо. – каза ми със гърлен глас, все още сънен.

- Ммм. – отвърнах аз.

- Пет часа е.

- Е, и?

- Да не ми викаш после, че си закъсняла заради мен?

- Няма. – обърнах глава да го погледна. – Днес съм почивка.

- Наистина ли? – в очите му се прокрадна щастие. Беше като малко дете.

- Наистина. – отвърнах и се сгуших още повече в него.

Спахме поне още два часа. Завити с дебелите завивки и долепили тела един до друг. Челото му беше опряно в тила ми, а колената му бяха свити зад моите.

Отворих очи да погледна часовника. Седем и половина. Завъртях се в ръцете му и застанах лице в лице с него.

- Хей, малък лигльо! – той само изхъмка. – Май е време този път ти да ставаш. Ще изпуснеш закуската.

- Не съм гладен. – промърмори.

- Не е нужно аз да ти казвам, че трябва да се храниш.

- Ще ям на обяд. Сега оставам тук.

- Добре. – засмях се. – Само да не ни хванат като излизаш.

И пак се унесохме в сън допрели чела.

֎

Този път не спахме много. Подрямах още петнайсет минути и вече не можех да заспя. След малко и той се събуди. Продължавахме да си лежим, а той рисуваше кръгове по гърба ми с пръстите си.

- По-щастлив не съм се събуждал. – заяви изведнъж.

- Нима?

- Мхм.

- А друг път събуждал ли си се в чуждо легло, освен в моето? – подкачих го.

- Сериозно ли ще питаш това?

- Какво лошо има? Интересно ми е. Не мога да си представя някое момиче в спалнята ти, при положение че до скоро не пускаше дори мен.

- Така е. Не съм носил момичета там. При теб е различно.

- И кое му е различното?

- Вече ти казах кога баща ми спря да ме бие. – само кимнах. – Преместихме се тук. Тогава той се вглъби в работата си и забрави за съществуването ми. Макар и вече да не ме биеше, пак имах нуждата от някакво внимание и започнах да излизам всяка вечер. Напивах се почти до припадък. Хвалех се напред-назад кой е баща ми и винаги свършвах в леглото на някое момиче. На тях дори не им пукаше за мен. Дори не питаха за името ми. Когато се ядосвах за нещо малко под влияние на алкохола, те се свиваха от страх и повече не ми проговаряха. В крайна сметка важното беше, че са спали с богаташкото синче и после никога не ги виждах отново. Накрая разбрах, че и така пак няма да получа желаното внимание и след две години спрях да го правя. Започнах да се съсредоточавам върху книгите и тренировките. Почти не съм излизал от тогава.