A destiny of flames and magic

Глава 31

Ейдън

Беше седем и десет. След малко трябваше да слизам за закуска. Ако не се появях долу, баща ми щеше да отиде в стаята ми и да я завари празна. Целунах Аркейн и неохотно станах от топлото легло, оставяйки я да се наспи. Това снощи беше неописуемо. Не очаквах да направи нещо такова, но за да бъда честен ми хареса.

В камината седяха няколко цепеници, чакащи да бъдат запалени. Сутринта беше доста хладна затова, вече облечен, ги запалих преди да изляза. Отворих тихо вратата, нямаше никого в коридора, затворих я след себе си и отидох набързо до моята стая. Смених дрехите от снощи, приведох косата си в малко по-приличен вид и слязох за закуска. Не бях закъснял. Баща ми тъкмо сядаше на масата. Отдъхнах си и закрачих към своето място срещу него.

- Добро утро! – поздрави ме.

- Добро утро! – може да не разговаряхме много по време на храненията, но поне си разменяхме някои други любезности.

Прислужничките ни сервираха и се дръпнаха встрани. Най-спокойно си отпивах от кафето, когато татко реши да проговори и то с най-неподходящото изречение.

- Чух, че снощи си излизал. – отбеляза.

- Да. Не може ли? – попитах безизразно.

- Не, че не може. Просто не си излизал от много време.

- Така е, не съм. – казах и продължих да ям.

- Наистина се разбираш с нея, а?

- М? С кого? – направих се на ударен. „Само да не вземе да разпитва сега." мислех си.

- С Аркейн. Стражите казаха, че сте излезли двамата.

- А защо стражите ти докладват всяка моя стъпка? – троснах се.

- Това им влиза в задължението и ми казват за всеки един, влязъл и излязъл от тук. Не само за теб. – тросна се на свой ред той. – Държиш ли се добре?

- Моля? Какви са тези въпроси?

- Просто ми беше интересно. Очевидно наистина ѝ харесва тук щом е започнала дори да говори с теб.

- Сега ще ме обиждаш ли?

- Не, нямам такова намерение. Това, което искам да кажа е, че държанието ти към персонала не е от най-приятните.