In The Name Of Love- yoonmin

"... въобще не предполагаше в какво всъщност се въвличаше..."

От друга страна обаче, честите конфликти на тъмнокосата също даваха своя резултат, отразявайки се право върху самата нея.
Момичето вече бе навъртяло стабилен брой наказания, след поредният си опит да затвори устата на един от тъпанарите, които се опитваха да изложат Чим пред останалите ученици.

Накратко казано - кафетерията на гимназията се бе превърнала в централно поле за бой с храна.
А причината, поради която Мирабел все още не беше изгонена, бе отличният успех, който имаше. За сметка на това обаче наказанието, което последва - също не беше за предпочитане.

.................

И така, чувайки поредния звънец за деня, учениците бързо напуснаха стите си, нетърпеливи за предстоящото междучасие.

Въздъхвайки тежко, Джимин внимателно събра принадлежностите си, пускайки ги някъде в полупразната си раница, след което също излезе от помещението, в което беше карал час до сега.

Честно казано, момчето нямаше голямо желание да се бута сред останалите в търсене на някое спокойно кътче, където да прекара свободното си време. Още повече, когато му предстоеше свободен час, което значеше, че следващите му четиридесет и пет минути също бяха празни.

Замислен, как точно да оползотвори времето си, младия Парк бавно се насочи към изхода на сградата. Можеше да излезе замалко на чист въздух. Но пък варианта да бъде обсъждан и обиждан от всички в двора на училището не му се понрави много.

Опцията да излезе с някого също отпадаше.
Наказанието на Мирабел щеше да продължи още доста време, а връзката му с Чонгкук и Техьонг бе доста..... сложна в момента.
Или поне откакто Кук не бе говорил запоследно с него.
Оттогава сякаш всичко се бе променило.
Като че ли двойката нарочно го избягваше.
Не, че можеше да ги вини за това де.

И така, вече почти до изхода на сградата, Джимин рязко наби спирачки, бързо спомняйки си за още едно, последно място изникнало в ума му.

Ами да.
Библиотеката на училището.
Та кой би посмял да го притеснява там.
Още повече, когато възрастната библиотекарка следеше строго за реда вътре.

Претегляйки възможностите наум, момчето не се поколеба излишно, преди скоростреално да обърне посоката.
Може би идеята не бе чак толкова лоша.