Имала съм повече от една истинска Любов...

Къде е любовта?

Идва ли края на света?
Ако човекът до теб не ти каже, че те обича?
Ако човекът до теб го показва, но не го казва?
Идва ли краят на света тогава?

Грешно ли е?
Вървим заедно към мечтите си, но това значи ли че има любов?
Мечтаем заедно за нашето бъдеще, но това значи ли, че се обичаме?
Грешно ли е да живеем така?

Понякога боли. Боли да не чуваш тези думи. Боли да ги държиш в себе си и да не ги казваш от страх, че човекът от среща няма да ти отвърне със същото? Страх, че може би таи тези чувства към друг, но е с теб, защото изпитва нещо мъничко и към теб! Не, това не е любов, но много си приличат... нарича се приятелство, грижа, щастие, но не и любов!

Всяка вечер е до теб. Нежно те прегръща и целува, дарява те с топлина, но това любов ли е или само прилича на нея? Дали някой ден ще се събудиш и ще го чуеш да ги шепти в ухото ти... Обичам те! - дали ще го каже сутринта преди да тръгне за работа и ще те целуне, мислейки че спиш.

Но като се замислиш: Къде точно е любовта?
Не е ли това човекът срещу теб да го е грижа за теб - ето я!
Не е ли това притеснението, което се вижда в очите му - ето я!
А не е ли това да се обади, за да провери дали си се прибрала - ами ето я!

И ако в края на деня не ти каже, че те обича, това не значи, че любовта я няма! Тя е просто неизречена, скрита и смирена. Тя е там!