Имала съм повече от една истинска Любов...

Ще бъде като инстинкт

Седя пред вратите на университета гледащи към полянката. Твърде рано е и няма много хора. В стомаха ми отново се е свило онова противно чувство на притеснение и нервност. Разкопчавам чантата си и вадя кутията си с цигари. Измъквам една и нежно стискам ментовото топче в основата на фитила докато то се пукне. Взимам запалката и поднасям пламъка към цигарата. Дърпам си веднъж, за да я разпаля, и усещам ментовия аромат да изпълва дробовете ми. Изпитвам някакво леко облекчение. Оглеждам се с надеждата да видя позната фигура, но е твърде рано за моите колеги. Тръгвам към допълнителната сграда, тъй като там имам час. Радвам се на дъжда, който капе по косата и ръцете ми. Вървя някак отнесено. Поднасям отново цигарата към устните си, замислена за предстоящите часове.

-Пак ли пушиш? – познат глас ме изкарва от транса ми и стресната изпускам тютюневото изделие.

-Успокоява ме! – отвръщам засрамено. – Имам нужда след всичко, което се случи напоследък в живота ми! – навеждам се да я взема, но той е по-бърз от мен. Вече я е настъпил. –Нищо, имам още! – казвам му и изваждам почти пълната кутия, личи си че не съм пушач. Имам я от месец, а от нея липсват само три цигари.

Той грабва кутията от ръката ми и я прибира в джоба си.

-Не може да пушиш!

-Хей, върни ми я! – протестирам.

-Те не ти трябват! – навежда се и прошепва в ухото ми. Прегръща ме защитнически. И усещам как целува нежно главата ми.

Изтръпвам... толкова дълго съм мечтала за момента, в който някой просто ще се погрижи за мен без да му мисли. Ще бъде като инстинкт.