Имала съм повече от една истинска Любов...

Губя се

Губя се. Намирам се. Отново изгубвам себе си между реалността и фантазията. Тук ли съм? Има ли ме? Дните се сливат, а аз минавам през тях като на забързан кадър. Губят се цели моменти и часове. Времето като че тече прекалено бързо за мен. Оглеждам се около себе си... изминали са дни, седмици, месеци, които ми се губят. Уплашена съм. Всичко е толкова страшно и притеснително. И отново се губя... губя себе си в нищото.

Седя по средата на кръстопът. На ляво или на дясно? По кой път трябва да поема, за да открия себе си. Изведнъж пред мен изниква момче. Чертите му красиво изписани, очите му гледащи право в мен. Изпиваха ме, проникваха дълбоко в душата ми, разкривайки загадките й. Протяга ми ръка.

-Хайде! – подканва ме. – Не се страхувай! Тук съм, за да ти помогна! – усмихва се и това кара сърцето ми да забие бързо.

Без колебание поемам ръката му. Не знам защо, но интуицията ми подсказва да му се доверя. Придърпваме в обятията си и силно ме прегръща. И вече не съм изгубена. Той ме откри, откри онази част от мен, която отчаяно сама се опитвах да намеря и събера парче по парче. Той бе просто един непознат, който се превърна във всичко за мен...